„ВОЙНА”
Николай Авдеевич Оцуп (1894-1958 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВОЙНА
Арабин в кървяща чалма на дълга камила дръглива
разбъркал керван от народи и в пясъчни шири се скрил
под шепот на морни окопи и хрип оръдеен заспиващ
и лекия призрачен шум на облак, полята покрил.
Плашило за птици напразно засенчва с ръкавите граха:
войниците тъпчат пшеницата, лягат в лехи по очи,
о, колко куршуми стремителни смело телата им спряха,
полвин свят залят е от дим, сякаш вихър тютюнев хвърчи.
До мен са онези безчет от съмнителното поколение,
ранени в сърцето, с убита мечта за кървяща чалма;
през нощите в себе си от скакалците търсете спасение
и детските спомени възпламенете в беззвездна тъма!
Ето дъба царскоселски, орела над нас, езерото,
Овидий в тираж на Майнщейн и стар сборник задачи, по здрач
в съседство под нас обущарят с чукче по калъпа потропва,
последният изпит е в събота, утре е футболен мач.
А лете – балтийските дюни и фин кехлибар, и отново
в простора синеещ ще бродим с рибарите чак до зора!
Има ли още читатели на „Задушевното слово”,
играещи си на войничета? Много е лоша игра...
Ударения
ВОЙНА
Ара́бин в кървя́шта чалма́ на дъ́лга ками́ла дръгли́ва
разбъ́ркал керва́н от наро́ди и в пя́съчни ши́ри се скри́л
под ше́пот на мо́рни око́пи и хри́п оръде́ен заспи́вашт
и ле́кия при́зрачен шу́м на о́блак, поля́та покри́л.
Плаши́ло за пти́ци напра́зно засе́нчва с ръка́вите гра́ха:
войни́ците тъ́пчат пшени́цата, ля́гат в лехи́ по очи́,
о, ко́лко куршу́ми стреми́телни сме́ло тела́та им спря́ха,
полви́н свят заля́т е от ди́м, ся́каш ви́хър тютю́нев хвърчи́.
До ме́н са оне́зи безче́т от съмни́телното поколе́ние,
ране́ни в сърце́то, с уби́та мечта́ за кървя́шта чалма́;
през но́штите в се́бе си от скакалци́те търсе́те спасе́ние
и де́тските спо́мени възпламене́те в беззве́здна тъма́!
Е́то дъба́ царскосе́лски, оре́ла над на́с, езеро́то,
Ови́дий в тира́ж на Майнште́йн и стар сбо́рник зада́чи, по здра́ч
в съсе́дство под на́с обушта́рят с чукче́ по калъ́па потро́пва,
после́дният и́зпит е в съ́бота, у́тре е фу́тболен ма́ч.
А ле́те – балти́йските дю́ни и фи́н кехлиба́р, и отно́во
в просто́ра сине́ешт ште бро́дим с риба́рите ча́к до зора́!
И́ма ли о́ште чита́тели на „Задуше́вното сло́во”,
игра́ешти си на войни́чета? Мно́го е ло́ша игра́...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Николай Оцуп
ВОЙНА
Араб в кровавой чалме на длинном паршивом верблюде
Смешал Караваны народов и скрылся среди песков
Под шепот охрипших окопов и кашель усталых орудий
И легкий печальный шорох прильнувших к полям облаков.
Воробьиное пугало тщетно осеняет горох рукавами:
Солдаты топчут пшеницу, на гряды ложатся ничком,
Сколько стремительных пуль остановлено их телами,
Полмира пропитано дымом словно густым табаком.
Все одного со мной сомнительного поколенья,
Кто ранен в сердце навылет мечтой о кровавой чалме,
От саранчи ночей в себе ищите спасенья
Воспоминанья детства зажигайте в беззвездной тьме!
Вот царскосельский дуб, орел над прудом и лодки,
Овидий в изданье Майнштейна, растрепанный сборник задач,
В нижнем окне сапожник стучит молотком по колодке,
В субботу последний экзамен, завтра футбольный матч.
А летом балтийские дюны, янтари и песок и снова
С молчаливыми рыбаками в синий простор до утра!...
Кто еще из читателей „Задушевного Слова”
Любит играть в солдатики?... Очень плохая игра...
1921 г.
---------------
Руският поет, писател, литературовед и преводач Николай Оцуп (Николай Авдеевич Оцуп) е роден на 23 октомври 1894 г. в Царско Село. Завършва Николаевската царскоселска гимназия (1913 г.), а през следващата година посещава лекции в „Колеж де Франс” в Париж. След връщането му в Русия е зачислен в историко-филологическия факултет на Петроградския императорски университет. След Октомврийската революция по покана на Максим Горки работи като преводач в изд. „Всемирная литература”. Превежда творби на Байрон, Саути, Маларме и др. Съосновател е на поетичното обединение „Цех поэтов”. През 1922 г. емигрира в Германия, а от 1924 г. живее във Франция. През 1930 г. основава сп. „Числа”. През Втората световна война е доброволец във френската армия, арестуван е от фашистите и близо две години прекарва в концлагер, откъдето успява да избяга. През 1943 г. взима участие в италианската съпротива. След войната преподава в парижкия университет „Екол нормал”, където през 1951 г. защитава докторска дисертация (през 1995 г. дисертацията му „Николай Гумилев. Жизнь и творчество” излиза в отделна книга). Автор е на стихосбирките „Град” (1921 г.), „В дыму” (1926 г.), „Встреча” (1928 г.), „Дневник в стихах. 1935-1950” (1950 г.) и „Три царя” (1958 г.), романа „Беатриче в аду” (1939 г.) и литературоведческото изследване „Die neueste russische Dichtung” (1930 г.). Умира на 28 декември 1958 г. в Париж. Посмъртно през 1961 г. в Париж са издадени двутомникът с негови стихотворения „Жизнь и смерть” и сборниците със статии, литературни есета и очерци за писатели „Современники” и „Литературные очерки”, а през 1993 г. в Дюселдорф излиза книгата му с поезия и публицистика „Океан времени”. В Русия най-пълно издание с негови творби излиза през 1993 г. – „Оцуп. Н. А. Океан времени”.