ИЗПОВЕД
(или "КОШМАРЪТ НА МЕЧТИТЕ" - по идея на Георги Иванов)
Искам да те нарисувам,
но не зная как...
Искам да те галя,
но си толкова далеч...
Любов реална си
и виртуална...
събуждаща мечтите...
Как да кажа, че обичам,
че мечтая с теб да тичам...
Животът ми отлита ден след ден,
болестта ме стапя,
не зависи туй от мен...
Болката голяма
разкъсва с нож сърцето,
кървяща, незарасла рана,
би стопила дори екрана...
Мечтая в сънищата ми
да влезеш ти като магия...
Да докосна твоята ръка
за миг прекрасен,
даващ просветление на моята душа.
Да усетя болката ти аз голяма
за изминалите дни,
за изгубените ни мечти...
Искам да ти кажа, но боли...
И не ще ме чуеш ти...
Какво е да си сам
в света на твоите мечти...
Какво е да сънуваш, че обичаш...
Една илюзия голяма...
И спомените давят моето сърце,
и сънувам две преплетени ръце,
и очите на любимата жена,
и помръкналата тяхна светлина...
Не плачи за мен ти, скъпа!
Дори да ме боли,
аз пак ще те обичам!
Докато мога,
докато жив съм,
докато още дишам,
аз теб ще те обичам!
Аз теб ще те обичам!
И какво ли друго ми остава,
освен да срещна Ада,
да живея с теб навеки
във кошмара на Мечтите!