НА ЕДИН МУЗИКАНТ
В съня ми идваш ти неканен...
Реалност ли си? Блян? Мечта?
Певец незнаен с глас вълшебен,
изпълващ нощите ми с топлота.
От сцената ме гледаш тъй омайно,
пробождаш ме със поглед кадифен.
И мисля си - едва ли е случайно -
искрят очите, бляскайки за мен.
Ще можеш ли с дъха си топъл
да сгрееш ти премръзналите ми ръце?
И с огъня на думи жарки
да стопиш леда на моето сърце?
Ще можеш ли с мелодия прекрасна
да лекуваш ти душата ми ранена?
Вритъма на песен сладкогласна
с теб да затанцувам запленена.
Топъл глас, вълшебна песен...
И какво от туй, че животът ми е есен?
Щом от сцената ми пращаш хиляди слънца,
в душата ми се ражда радостта...