ОСТАНИ
Ти тръгна си тихо, назад не погледна,
без прегръдка за сбогом, без дума прощална...
Помръкнал поглед, издайна сълза...
И рана в сърцето, кървяща една...
Скърби безутешно сърцето разбито,
поставило Любовта си пред жертвен олтар...
Душата крещи в тишината на думите страшни,
изрекли присъда зловеща - диагноза фатал.
Ти каза, че не искаш да плача,
че не искаш за теб да тъгувам,
че ще бъдеш щастлив тогава, когато
в моя поглед съзреш на твоите очи светлината.
Не искам аз жертвата твоя жестока!
Не мога да бъда щастлива без теб!
Не искам да чуя аз твоето "сбогом"
и тихо, безмълвно шептя "остани".
Остани! Животът ни от днес борба ще е!
Остани! На болката коварна не ще се предадем!
Остани! Любовта ни вечна нека е!
Остани! Пример за вярност дори на Смъртта да дадем!!!