МЕТАМОРФОЗИ
Утро, пролет, слънце грее
и птичка долетяла сладко пее...
Искри високо цветната дъга,
но защо ли в мен прокрадва се тъга...
Природата за радост се събужда,
устремила поглед към живота нов...
Но в мен се мъката пробужда
и болката на неизживяната любов.
Как иска ми се пъстри многоцветни
да се върнат моите мечти...
Отхвърлил страхове, съмнения, тегоби,
до мен отново да застанеш ти.
Да забравим раните сърдечни
и бурите на забранена страст...
Отрекли догми, правила, канони,
на щастието да дадем ний власт!