Росен Гъдев - Ела

Доктор Эф
Ела

Похлопай на вратата ми с надежда,
не стой на прага - тихичко ела...
Самото ти присъствие
зарежда
навъсения мрак със
светлина.

Дори не знаеш колко си ми нужна
и как изпълваш моя кръгозор,
как твоята усмивка теменужна
цветята сее в сенчестия двор.

Ела в една красива нощ - през юни -
нечакана, различна и добра...
Китарата ми има лунни струни
и песен - с нея - аз ще ти даря.

А после, изпод топлата завивка,
пропъдили последната вина,
блажени ще осъмнем - със усмивка -
спокоен мъж и влюбена жена.

(перевод Стафидова В.М.)

Приди

С надеждой постучи в мои ворота
Минуй порог тихонечко войди
Твоим присутствием меняется природа
Исходит мрак, кончаются дожди.

Ужель не знаешь как необходима
Улыбкой мой осветишь кругозор
Фиалковой своей неповторимой
Усеешь, как цветами старый двор.

Приди в одну из ласковых ночей июня
Нежданная, по своему добра
У струн моей гитары призвук лунный
И песня есть - подарок для тебя.

Не проживёт под тёплым одеялом
Сбежит от нас последняя вина
Уснём блаженные с улыбкою усталой
Один мужчина и женщина одна.