Аз съм ЕСЕН,
страннико...
През пролетта и лятото
очите ми
пчелички работливи
събираха цветен прашец,
нектар
и светлина
и сега
с този вълшебен балсам
могат да изцерят
раните във душата ти...
Аз съм ЕСЕН.
Ръцете ми
плодоносни клонки
крият сладостните плодове
на Земята
и могат
да заситят
глада на душата ти...
Аз съм ЕСЕН,
любими...
Устните ми
свят олтар на думите
лепнат от нектара
на святи желания,
тайни
и благослов...
Аз съм ЕСЕН.
Прегърщай ме сега,
защото може утре
ЗИМАТА
да ме заключи
в леден саркофаг
и ще съм само
топъл
нежен
спомен...
Аз съм ЕСЕН,
страннико...
Обичай ме сега.
Утре
ще е късно.
Ружа Велчева