Тежката медена пита
на лятото
неусетно се изтърколи
по мъгливите
есенни коловози
птиците заровиха
песните си
в топлата шуба
на окапалите листа
слънцето
зад кобалтови облаци
тъгува
за житните коси
на лятото
новите семена
кротко
полягат в пръстта
светят в тях
сълзите слънчеви
едно дълго
и сладко очакване
за среща
през другото лято
Който го дочака...
Ружа Велчева