„ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ”
Иван Сергеевич Тургенев (1818-1883 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИЗКАЗВАНИЯ, ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ
* * *
Умей да искаш и ще бъдеш свободен.
* * *
Аз мога да се справя с всичко, освен с изкушението.
* * *
Изкуството е безкрайно разнообразно.
* * *
Скептицизмът винаги се е отличавал с безплодие и безсилие.
* * *
Истината е въздух, без който не може да се диша.
* * *
Ден, когато не ми светят твоите очи, е загубен.
* * *
Музиката – това е разум, въплътен в прекрасни звуци.
* * *
Знаеш ли какво може да даде свобода на човека? Волята, собствената желязна воля.
* * *
Тайните на човешкия живот са велики, а любовта е най-недостъпната от тези тайни.
* * *
Когато се разочароваш от човек, разбираш: той не е толкова лош! Ти си се отнасяла към него по-добре, отколкото е заслужавал, и си очквала от него нещо, на което той изобщо не е способен.
* * *
Любовта дори не е чувство; тя е болест, известно състояние на душата и тялото; тя не се развива постепенно, в нея не може да се съмнявате, с нея не може да се хитрува; обикновено тя завладява човек, без да пита, против волята му – също като холера или треска. В любовта едното лице е роб, а другото – господар.
* * *
Аз не споделям ничии мнения, имам свои.
* * *
У нас всичко е до време.
* * *
Удивителна работа е как човек още вярва на думите.
* * *
Отвратителни са паричните дела.
* * *
Старите листа на дъба падат само тогава, когато младите започнат да прокарват. Точно така става със старата любов в силното сърце: тя вече е умряла, но все още се държи, само друга нова любов може да я изгони.
* * *
Русия може да мине без всеки от нас, но никой от нас не може да мине без нея. Нещастие е за този, който мисли така, двойно нещастие е за този, който действително може без нея.
* * *
– А жените имат цели три коня, от които никога не слизат, може би само когато спят.
– Какви са тези три коня?
– Натякване, намек и упрек.
* * *
– Жалко, че ние, хората, нямаме крила.
– Да, жалко. Но затова пък имаме чувства, които ни издигат над земята.
* * *
Спори с човек с по-слаб ум: спори не от желание за победа, а защото можеш да му бъдеш полезен. Спори дори с глупак! Нито слава, нито изгода ще имаш. Но защо понякога да не се позабаляваш!
* * *
Времето понякога лети като птица, понякога пълзи като червей, но на човек му е особено добре тогава, когато даже не забелязва бързо ли, тихо ли то минава.
* * *
Слабите хора никога сами не свършват – все чакат края.
* * *
Прекомерната гордост – завеса на незначителна душа.
* * *
Щастието е като здравето, когато не го забелязваш – тогава го има.
* * *
Думата „утре” е измислена за нерешителните хора и за децата.
* * *
Само на нея, само на любовта се крепи и движи животът.
* * *
Честността беше неговият капитал и той вземаше от него лихварски проценти.
* * *
Свободен човек или скучае, или лудува.
* * *
Има само две рамена, на които твърдо можеш да се опреш. Но всеки път се убеждаваш, че тези рамена са твоите собствени.
* * *
Нищо не може да бъде по-лошо и по-обидно от твърде закъснялото щастие. Удоволствие то няма да ви достави, но затова пък ще ви лиши от правото да ругаете и да проклинате съдбата.
* * *
Има три вида егоисти: егоисти, които си живеят и дават на другите да живеят; егоисти, които си живеят и не дават на другите да живеят; и накрая егоисти, които сами не живеят и не дават на другите да живеят.
* * *
Аз бих дал целия си гений и всички свои книги за това някъде да има жена, която се тревожи от мисълта дали ще закъснея, или не за обяд.
* * *
Искаш да бъдеш спокоен? Познавай се с хора, но живей сам, не предприемай нищо и не съжалявай за нищо. Искаш да бъде щастлив? Първо се научи да страдаш.
* * *
Спори с човек, по-умен от теб: той ще те победи, но от самото си поражение ти можеш да извлечеш полза за себе си.
* * *
Спори с човек, равен по ум с теб: който и да победи, в крайна сметка ще изпиташ удоволствие от борбата.
* * *
Безпричинният смях е най-добрият смях на света – цялото това радостно кипене на младия, свеж живот, този порив напред – където и да е, само да бъде напред.
* * *
Древните гърци ненапразно са казвали, че последният и най-висш дар на боговете за човека е чувството за мярка.
* * *
В дни на съмнения, в дни на тягостни размисли за съдбата на моята родина ти един си ми поддръжка и опора, о, велик, могъщ, правдив и свободен руски език! Ако те нямаше теб, как да не изпадна в отчаяние пред това, което става у дома? Но не може да не се вярва, че такъв език не е бил даден на велик народ.
* * *
Пазете нашия език, нашия прекрасен руски език, това съкровище, това достояние, предадено ни от предшествениците ни, начело на които блести все пак Пушкин!
* * *
Пазете чистотата на езика като светиня! Никога не използвайте чужди думи. Руският език е толкова богат и гъвкав, че няма какво да вземаме от тези, които са по-бедни от нас.
* * *
Жената не само е способна да разбере саможертвата: тя самата умее да се жертва.
* * *
Помните ли, вие вчера говорихте за крила? Израснаха ми крила – но няма накъде да летя.
* * *
Руските хора са най-свикналите да лъжат хора в цял свят, но нищо не уважават така, както истината, на нищо не съчувстват така, както на нея.
* * *
Себелюбието е самоубийство. Себелюбивият човек изсъхва като самотно, безплодно дърво; но себелюбието като действащ стремеж към съвършенство е изворът на всичко велико.
* * *
В живота на мъжа настъпва – както и в живота на жената – време, когато най-много от всичко държиш на тихи и здрави отношения.
* * *
В еднообразното тихо и плавно течение на живота се крият големи прелести.
* * *
Всяка любов, щастливата, както и нещастната, е истинско бедствие, когато й се отдадеш изцяло.
* * *
Ако се чака минутата, когато всичко, абсолютно всичко бъде готово – никога няма да се наложи да се започне.
* * *
Вървете напред, докато можете, а като се подкосят краката ви, седнете близо до пътя и гледайте минаващите без досада и завист: нали и те няма да стигнат далеч.
* * *
Поглед на жена, която се е влюбила – кой ще ти го опише? Те молят, тези очи, те се доверяват, питат, отдават се...
* * *
Всяка молитва се свежда до следното: „Велики Боже, направи така, че две по две да не бъде четири!”
* * *
Животът – това е червеникава искрица в мрачния и ням океан на вечността, това е единственият миг, който ни принадлежи.
* * *
Сърцето й беше много обичащо и меко: животът бързо я смля.
* * *
Казах, че от този ден започна моята страст; бих могъл да добавя, че и страданията ми започнаха от този същия ден.
* * *
Всеки човек виси на клонче, пропастта под него може всяка минута да се отвори, а той сам още си измисля всякакви неприятности, съсипва си живота.
* * *
Бракът, основан на взаимно влечение и на разум, е едно от най-големите блага на човешкия живот.
* * *
О, младост! Може би цялата тайна на твоята прелест се състои не във възможността да направиш всичко, а във възможността да мислиш, че ще направиш всичко.
* * *
Щастието няма утрешен ден, няма и вчерашен, то не помни миналото, не мисли за бъдещето, то има настояще – и то не ден, а миг.
* * *
Ако ми бяхте казали една дума, само една дума – аз бих останала. Вие не я казахте.
* * *
Когато изчезнат донкихотовците, нека се затвори книгата на историята. В нея няма да има какво да се чете.
* * *
Ние всички имаме една котва, от която, ако сам не пожелаеш, никога не ще се откъснеш: чувството за дълг.
* * *
Всяка мисъл е като тесто, струва си да се поомачка добре – всичко ще
направиш от нея.
* * *
Ако стремежът произтича от чист източник, той все пак, дори и да не се удаде напълно, дори да не достигне целта, може да допринесе голяма полза.
* * *
Любовта е по-силна от смъртта и от страха от смъртта. Само на нея, само на любовта се крепи и движи животът.
* * *
Когато жена може да поддържа половинчасов разговор, това вече е добър знак.
* * *
На света няма нищо по-силно... и по-безсилно от думите.
* * *
Да порицава и да хока има право само този, който обича.
* * *
Няма щастие извън семейството и извън родината: всеки да стои в своето гнездо и да пуска корени в родната земя!
* * *
Трябва да умееш да принадлежиш на самия себе си – в това е целият майсторлък на живота.
* * *
Ум, насочен към едното отрицание, обеднява и изсъхва.
* * *
Всеки човек остава такъв, какъвто го е създала природата. И повече не бива да се изисква от него.
* * *
Сълзите са като буря, след тях човек става по-тих.
* * *
Не ревнува този, който няма дори капка надежда.
* * *
Предалият един път ще предаде и втори.
* * *
Няма нищо по-тягостно от съзнаването на току-що сторената глупост.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Иван Тургенев
ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ
* * *
Умей хотеть и будешь свободным.
* * *
Я могу справиться со всем, кроме искушения.
* * *
Искусство бесконечно разнообразно.
* * *
Скептицизм всегда отличался бесплодностью и бессилием.
* * *
Правда – воздух, без которого дышать нельзя.
* * *
День, когда мне не светили твои глаза, потерянный.
* * *
Музыка – это разум, воплощённый в прекрасных звуках.
* * *
Знаешь, что человеку может дать свободу? Воля, собственная железная воля.
* * *
Тайны человеческой жизни велики, а любовь – самая недоступная из этих тайн.
* * *
Когда разочаровываешься в человеке, понимаешь: это не он такой плохой! Это ты относилась к нему лучше, чем он этого заслуживал, и ждала от него того, на что он вообще не способен.
* * *
Любовь – вовсе даже не чувство; она – болезнь, известное состояние души и тела; она не развивается постепенно, в ней нельзя сомневаться, с ней нельзя хитрить; обыкновенно она овладевает человеком без спроса, против его воли — ни дать ни взять холера или лихорадка. В любви одно лицо – раб, а другое – властелин.
* * *
Я ничьих мнений не разделяю; я имею свои.
* * *
У нас всё до поры.
* * *
Удивительное дело, как человек еще верит в слова.
* * *
Противные денежные дела.
* * *
На дубе старые листья только тогда опадают, когда молодые начнут пробиваться. Точно так же случается со старой любовью в сильном сердце: она уже вымерла, но все еще держится; только другая новая любовь может ее выжить.
* * *
Россия без каждого из нас обойтись может, но никто из нас без нее не может обойтись. Горе тому, кто это думает, вдвойне горе тому, кто действительно без нее обходится.
* * *
– А у женщин целых три конька, с которых они никогда не слезают — разве когда спят.
– Какие же это коньки?
– Попрёк, намёк и упрёк.
* * *
– Жаль, что у нас, людей, нет крыльев.
– Да, жаль. Но зато есть чувства, которые поднимают нас от земли.
* * *
Спорь с человеком ума слабейшего: спорь не из желания победы, но ты можешь быть ему полезным. Спорь даже с глупцом! Ни славы ни выгоды ты не добудешь. Но отчего иногда не позабавиться!
* * *
Время летит иногда птицей, иногда ползет червяком; но человеку бывает особенно хорошо тогда, когда он даже не замечает – скоро ли, тихо ли оно проходит.
* * *
Слабые люди никогда сами не кончают – всё ждут конца.
* * *
Чрезмерная гордость – вывеска ничтожной души.
* * *
Счастье – как здоровье, когда его не замечаешь – тогда оно и есть.
* * *
Слово „завтра” придумано для людей нерешительных и для детей.
* * *
Только ею, только любовью держится и движется жизнь.
* * *
Честность была его капиталом, и он брал с него ростовщичьи проценты.
* * *
Человек свободный либо скучает, либо дурачится.
* * *
Есть только два плеча на которые то можешь твердо положиться. Но каждый раз ты убеждаешься, что эти плечи твои собственные.
* * *
Ничего не может быть хуже и обиднее, чем слишком поздно пришедшее счастье. Удовольствия оно вам все-таки не доставит, но зато лишит вас права браниться и проклинать судьбу.
* * *
Есть три разряда эгоистов: эгоисты, которые сами живут и жить дают другим; эгоисты, которые сами живут и не дают жить другим; наконец, эгоисты, которые сами не живут и другим жить не дают.
* * *
Я бы отдал весь свой гений и все свои книги за то, чтобы где-нибудь была женщина, которую беспокоила мысль, опоздаю или нет я к обеду.
* * *
Хочешь быть спокойным? Знайся с людьми, но живи один, не предпринимай ничего и не жалей ни о чем. Хочешь быть счастливым? Выучись сперва страдать.
* * *
Cпорь с человеком умнее тебя: он тебя победит, но из самого твоего поражения ты можешь извлечь пользу для себя.
* * *
Спорь с человеком ума равного: за кем бы ни оставалась победа, ты по крайней мере испытаешь удовольствие от борьбы.
* * *
Смех без причины – лучший смех на свете – все это радостное кипение жизни юной, свежей, этот порыв вперед – куда бы то ни было, лишь бы вперед.
* * *
Древние греки недаром говорили, что последний и высший дар богов человеку – чувство меры.
* * *
Во дни сомнений, во дни тягостных раздумий о судьбах моей родины, – ты один мне поддержка и опора, о великий, могучий, правдивый и свободный русский язык! Не будь тебя – как не впасть в отчаяние при виде всего, что совершается дома? Но нельзя верить, чтобы такой язык не был дан великому народу.
* * *
Берегите наш язык, наш прекрасный русский язык, этот клад, это достояние, переданное нам нашими предшественниками, в челе которых блистает опять-таки Пушкин!
* * *
Берегите чистоту языка, как святыню! Никогда не употребляйте иностранных слов. Русский язык так богат и гибок, что нам нечего брать у тех, кто беднее нас.
* * *
Женщина не только способна понять самопожертвование: она сама умеет пожертвовать собой.
* * *
Помните, вы вчера говорили о крыльях? Крылья у меня выросли – да лететь некуда.
* * *
Русские люди – самые изолгавшиеся люди в целом свете; а ничего так не уважают, как правду, ничему так не сочувствуют, как именно ей.
* * *
Себялюбие – самоубийство. Себялюбивый человек засыхает, словно одинокое, бесплодное дерево; но самолюбие, как деятельное стремление к совершенству, есть источник всего великого.
* * *
В жизни мужчины наступает – как и в жизни женщины – пора, когда более всего дорожишь отношениями тихими и прочными.
* * *
В однообразно тихом и плавном течении жизни таятся великие прелести.
* * *
Всякая любовь, счастливая, равно как и несчастная, настоящее бедствие, когда ей отдаешься весь.
* * *
Если ждать минуты, когда все, решительно все будет готово, – никогда не придется начинать.
* * *
Идите вперёд, пока можете, а подкосятся ноги, сядьте близ дороги и глядите на проходящих без досады и зависти: ведь и они недалеко уйдут.
* * *
Взгляд женщины, которая полюбила, – кто тебя опишет? Они молили, эти глаза, они доверялись, вопрошали, отдавались…
* * *
Всякая молитва сводится на следующее: „Великий Боже, сделай, чтобы дважды два – не было четыре”
* * *
Жизнь – это красноватая искорка в мрачном и немом океане Вечности, это единственное мгновение, которое нам принадлежит.
* * *
Сердце у нее было очень любящее и мягкое: жизнь её скоро перемолола.
* * *
Я сказал, что с того дня началась моя страсть; я бы мог прибавить, что и страдания мои начались с того же самого дня.
* * *
Каждый человек на ниточке висит, бездна ежеминутно под ним развернуться может, а он еще сам придумывает себе всякие неприятности, портит свою жизнь.
* * *
Брак, основанный на взаимной склонности и на рассудке, есть одно из величайших благ человеческой жизни.
* * *
О молодость! Может быть, вся тайна твоей прелести состоит не в возможности все сделать, а в возможности думать, что все сделаешь.
* * *
У счастья нет завтрашнего дня, у него нет и вчерашнего, оно не помнит прошедшего, не думает о будущем, у него есть настоящее – и то не день, а мгновение.
* * *
Если б вы мне сказали одно слово, одно только слово – я бы осталась. Вы его не сказали.
* * *
Когда переведутся донкихоты, пускай закроется книга Истории. В ней нечего будет читать.
* * *
У нас всех есть один якорь, с которого, если сам не захочешь, никогда не сорвешься: чувство долга.
* * *
Всякая мысль подобна тесту, стоит помять ее хорошенько – все из нее сделаешь.
* * *
Если стремление происходит из источника чистого, оно все-таки, и не удавшись вполне, не достигнув цели, может принести пользу великую.
* * *
Любовь сильнее смерти и страха смерти. Только ею, только любовью держится и движется жизнь.
* * *
Коли может женщина получасовую беседу поддержать, это уж знак хороший.
* * *
Нет ничего на свете сильнее… и бессильнее слова.
* * *
Порицать, бранить имеет право только тот, кто любит.
* * *
Нет счастья вне семьи и вне родины: каждый сиди на своём гнезде и пускай корни в родную землю!
* * *
Надо уметь принадлежать самому себе – в этом вся штука жизни.
* * *
Ум, направленный на одно отрицание, беднеет, сохнет.
* * *
Каждый остается тем, чем сделала его природа. И больше требовать от него нельзя.
* * *
Слезы – это как гроза, после них человек становится тише.
* * *
Не ревнует тот, у кого нет хотя бы капли надежды.
* * *
Предавши один раз, предаст и второй.
* * *
Нет ничего тягостнее сознания только что сделанной глупости.
---------------
Руският писател и поет Иван Тургенев (Иван Сергеевич Тургенев) е роден на 29 октомври/9 ноември 1818 г. в гр. Орел. Започва своята литературна дейност на страниците на сп. „Съвременник” през 1840 г. Учи в Московския университет (1833 г.), завършва Петербургския университет (1837 г.). Член-кореспондент е на Петербургската академия на науките (1860 г.). Почетен доктор е на Оксфордския университет (1877 г.), вице-президент е на Международния литературен конгрес в Париж (1878 г.). В цикъла с разкази „Записки охотника” (1847-1852 г.) описва духовните качества и заложби на руските селяни и поетичната красота на природата. В социално-психологическите си романи „Рудин” (1856 г.), „Дворянское гнездо” (1859 г.), „Накануне” (1860 г.), „Отцы и дети” (1862 г.), в повестите „Ася” (1858 г.), „Вешние воды” (1872 г.), поемите „Параша” (1843), „Помешчик” (1846 г.), драмите „Нахлебник” (1848 г.), „Завтрак у предводителя” (1849 г.), „Холостяк” (1849 г.), „Месяц в деревне” (1850 г.) и др. създава образи на отиващата си дворянска култура, зараждането на новия герой на епохата, самоотвержеността на руските жени. В романите си „Дым” (1867 г.) и „Новь” (1877 г.) описва живота на руските емигранти зад граница и новите народни движения в Русия. В зрялата си възраст създава ярките лирико-философски „Стихотворения в прозе” (1882 г.). Майстор на езика и на психологическия анализ, Тургенев оказва огромно влияние на руската и на световната литература. Умира на 22 август/3 септември 1883 г. в селището Бужнзал близо до Париж. Погребан е на Волковото гробище в Петербург.