Светла Гунчева. Порыв

Ирина Петрова 24
http://stihi.ru/2021/10/02/20


     П О Р Ы В

В ночи один незримый саксофон
ножом пронзает спину тишины.
Врезаясь и вонзаясь, каждый тон,
всё глубже проникает внутрь души.

Он плачет - просит сцену и простор,
они нужны как воздух, для страданий.
Но звуки закрывает тесный двор
и медная ограда окружает.

Двор мал и тесен для такой тоски -
лишь звёзды эту муку постигают.
Он, дланью упираясь, в свод дуги
ногтями впился, в Космос улетая.

Вселенная и есть тот самый дом,
в котором открывается свобода.
Блажен трепещущий его последний тон,
вернувшийся на Землю снова.

перевод с болгарского
2014

         П О Р И В

В нощта един невидим саксофон
пронизва с нож гърба на тишината,
дълбае и дълбае с всеки тон
все по-дълбоко и навътре във душата.

Той плаче - иска сцена и простор,
така му трябва въздух, за да страда.
Затворен е звукът му в тесен двор,
заключен е зад медната ограда.

Градината е тясна за тъга -
достойни са за мъката звездите -
опира длан в небесната дъга,
дълбае с ногти, в Космоса полита.

Вселената е само онзи дом,
където ще открие свободата.
Блажен потръпва сетния му тон
и коротко се завръща на Земята.