„ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ”
Александр Степанович Гриневский/ Грин (1880-1932 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИЗКАЗВАНИЯ, ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ
* * *
Отговаряй на удара с удар, а на усмивката с усмивка.
* * *
Където слабият ненавижда, силният унищожава.
* * *
Думата понякога удря до смърт.
* * *
Самотата – това е проклета работа! Ето какво може да погуби човека.
* * *
Има предел на впечатленията. И на усилията.
* * *
Не разбирам – значи, не съществува!
* * *
Не времето знае живота, а делата и събитията.
* * *
– Аз бих го обичала – бързо каза тя и не съвсем твърдо добави: – Ако той не се бие.
* * *
Ако душата на човека жадува чудо... Направи му това чудо... Той ще има нова душа... И ти ще имаш нова...
* * *
Хората са глупаво доверчиви. Цялата раклама в света се основава на три принципа: добро, много и безплатно. Затова може да се дава лошо, малко и скъпо.
* * *
Никога не се страхувай да грешиш – не трябва да се боиш нито от увлеченията, нито от разочарованията. Разочарованието е плащане за нещо, получено по-рано, може би понякога несъразмерно, но бъди щедър. Страхувай се само от обобщаване на разочарованията и не оцветявай с тях всичко останало. Тогава ще придобиеш силата да се съпротивляваш на злото в живота и правилно ще оценяваш неговите добри страни.
* * *
Беззащитно е човешкото сърце, а защитеното сърце е лишено от светлина и малко горещи въглени има в него... не стигат дори да стоплят ръцете.
Незащитеното сърце – то е горещо.
* * *
В малкото момче постепенно се поместваше огромно море.
* * *
Който е казал „А”, той ще каже „Б”, ако не го измъчват.
* * *
Морето и любовта не понасят педантите.
* * *
– Какво е това гняв на бащата?
– Да, гневът на бащата изглежда не добре. Чудовище, каквито има малко. Той има четири ръце и четири крака. Бързо бяга. Очите му са кривогледи. Неприятна личност. Зловещо същество!
* * *
На врага може да се прости всичко, но на приятеля...
* * *
Но има не по-малки чудеса: усмивка, веселие, прошка и навреме казана нужна дума. Да се владее това, означава – да се владее всичко.
* * *
Аз знам, всеки има мечти... Иначе не може.
* * *
Глупост, изказана от един човек, придобива вида на нещо сериозно, ако я повторят стотина други глупаци.
* * *
Иска ми се винаги да бъда само себе си. Кое може да бъде по-скромно?
* * *
Трябва да умееш да затваряш скучна книга, да излизаш от киното при лош филм и да се разделяш с хора, които не държат на теб.
* * *
Всички, които стават рано, любувайки се на изгрева на слънцето, заслужават снизхождение, не повече; глупаци, те заменят истинския черен елмаз на нощта за съмнителното злато на деня.
* * *
През деня човек възприема толкова много мисли, впечатления, речи и думи, че всичко това би съставило не една дебела книга. Лицето на деня придобива определено изражение на онези чувства, които са много, но които не се нуждаят от име. Както и да се нарекат, те винаги ще останат извън думите и дори извън понятията.
* * *
Има неща, чиято сила е в тяхното съдържание. Шепненето на ухо понякога може да разтресе като гръм, а гърмът може да предизвика взрив от смях.
* * *
Рано или късно, на старини или в разцета на годините, Несбъдващото се ни зове и ние се оглеждаме, опитвайки се да разберем откъде долита зовът. Тогава, попаднали сред своя свят, тягостно опомняйки се и ценейки всеки ден, ние се вглеждаме в живота, стараейки се да разберем дали Несбъдващото се не започва да се сбъдва.
* * *
Не познавам по-уродливо явление от оценката на „видимото”. Към главните несъвършенства на нашия мисловен апарат принадлежи безсилието да се преодолеят границите на външността.
* * *
Децата не играят, а се учат. Те все се учат, учат се и никога няма да започнат да живеят.
* * *
У всеки човек – не често, не изкуствено, но от само себе си, и само в много добър ден сред другите много добри дни, настъпва необходимостта да се огледа, даже да бъде такъв, какъвто е бил някога.
* * *
Разбрах една проста истина, тя се състои в това да правиш чудесата със своите ръце.
* * *
Ако случаят те е окачил на вилицата, знай, че ще прелетиш на друга.
* * *
Денят е отвратителен, не си струва да говорим за него; по-добре да поговорим за нощта.
* * *
Немислимо е да се прекара граница там, където свършват предчувствията и започва любовта.
* * *
Само по един начин е възможно добре да се шегуваш: да правиш от хората играчки.
* * *
За главното трябва да се говори веднага или то ще заспи като вълна, полята с корабно масло.
* * *
Ако любовта е велика, всичко трябва да замълчи, всички останали съображения.
* * *
Всяко щастие ще изгуби половината от своите блестящи перца, ако щастливецът искрено се запита: рай ли е то?
* * *
Понякога ние се правим на по-млади, понякога – на по-стари.
* * *
Тя умееше и обичаше да чете, но и в книгата четеше предимно между редовете, както и живееше.
* * *
Трябва да вярваш на този, когото обичаш – няма по-висше доказателство за любовта.
* * *
Човекът има власт над миналото, настоящето и бъдещето.
* * *
Смъртта е единственото несбъдващо се, което винаги се сбъдва.
* * *
Необходимостта от необикновеното е може би най-силната след съня, глада и любовта.
* * *
Мисълта лети, а думите вървят бавно. В това е цялата драма на писателя.
* * *
Ние обичаме приказките, но не вярваме в тях.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Грин
ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ
* * *
Отвечай на удар ударом, а на улыбку улыбкой.
* * *
Где слабый ненавидит – сильный уничтожает.
* * *
Слово бьет иногда насмерть.
* * *
Одиночество – вот проклятая вещь! Вот что может погубить человека.
* * *
Есть предел впечатлениям, и усилиям.
* * *
Не понимаю – значит, не существует!
* * *
Жизнь знает не время, а дела и события.
* * *
– Я бы его любила, – поспешно сказала она, и не совсем твердо прибавила: – Если он не дерется.
* * *
Если Душа человека жаждет чуда… Сделай ему это чудо… Новая Душа будет у него… И новая у тебя…
* * *
Люди глупо доверчивы. Вся реклама мира основана на трех принципах: Хорошо, много и даром. Поэтому можно давать скверно, мало и дорого.
* * *
Никогда не бойся ошибаться – ни увлечений, ни разочарований бояться не надо. Разочарование есть плата за что-то прежде полученное, может быть несоразмерная иногда, но будь щедр. Бойся лишь обобщать разочарование и не окрашивай им все остальное. Тогда ты приобретешь силу сопротивляться злу жизни и правильно оценишь ее хорошие стороны.
* * *
Беззащитно сердце человеческое, а защищенное оно лишено света и мало в нем горячих углей… не хватит даже, что бы согреть руки. Незащищенное сердце – оно горячее.
* * *
В маленьком мальчике постепенно укладывалось огромное море.
* * *
Кто сказал „А”, тот скажет „Б”, если его не мучить.
* * *
Море и любовь не терпят педантов.
* * *
– Что такое гнев отца?
– Да, гнев отца выглядт неважно. Чудовище, каких мало. У него четыре руки и четыре ноги. Здорово бегает. Глаза косые. Неприятная личность. Жуткое существо!
* * *
Врагу можно простить всё, но Другу…
* * *
Но есть не меньшие чудеса: улыбка, веселье, прощение, и – вовремя сказанное, нужное слово. Владеть этим – значит владеть всем.
* * *
Я знаю, у всех мечты… Иначе нельзя.
* * *
Глупость, высказанная каким-нибудь одним человеком, приобретает вид чего-то серьезного, если ее повторит сотня других глупцов.
* * *
Мне хочется всегда быть только собой. Что может быть скромнее?
* * *
Надо уметь закрывать скучную книгу, уходить с плохого кино, и расставаться с людьми которые тобой не дорожат.
* * *
Все, кто встает рано, любуясь восходом солнца, заслуживают снисхождения, не больше; глупцы, они меняют на сомнительное золото дня настоящий черный алмаз ночи.
* * *
В течении дня человек внимает такому множеству мыслей, впечатлений, речей и слов, что всё это составило бы не одну толстую книгу. Лицо дня преобретает определённое выражение тех чувств, каких много, но которым не надо имени. Как их не назвать, они останутся навсегда вне слов и даже понятий.
* * *
Есть вещи, сила которых в их содержании. Шепот на ухо может иногда потрясти, как гром, а гром – вызвать взрыв смеха.
* * *
Рано или поздно, под старость или в расцвете лет, Несбывшееся зовет нас, и мы оглядываемся, стараясь понять, откуда прилетел зов. Тогда, очнувшись среди своего мира, тягостно спохватясь и дорожа каждым днем, всматриваемся мы в жизнь, всем существом стараясь разглядеть, не начинает ли сбываться Несбывшееся?
* * *
Я не знаю более уродливого явления, как оценка по „видимости”. К числу главных несовершенств мыслительного аппарата нашего принадлежит бессилие одолеть пределы внешности.
* * *
Дети не играют, а учатся. Они все учатся, учатся и никогда не начнут жить.
* * *
У каждого человека-не часто, не искуственно, но самой сабой, и только в день очень хороший, среди других очень хороших дней-наступает потребность оглянуться, даже побыть тем, каким был когда-то.
* * *
Я понял одну простую истину; она состоит в том что бы делать чудеса своими руками.
* * *
Если случай поддел тебя на вилку, знай, что перелетишь на другую.
* * *
День отвратителен, не стоит говорить о нем; поговорим лучше о ночи.
* * *
Немыслимо провести границу там, где кончаются предчувствия и начинается любовь.
* * *
Хорошо шутить можно только одним способом: делать из людей игрушки.
* * *
О главном надо говорить сразу или оно заснет, как волна, политая с корабля маслом.
* * *
Если любовь велика, все должно умолкнуть, все другие соображения.
* * *
Всякое счастье утратит половину своих блестящих пёрышек, когда счастливец искренно спросит себя: рай ли оно?
* * *
Мы делаемся иногда моложе, иногда – старше.
* * *
Она умела и любила читать, но и в книге читала преимущественно между строк, как жила.
* * *
Надо верить тому, кого любишь, – нет высшего доказательства любви.
* * *
Над прошлым, настоящим и будущим имеет власть человек.
* * *
Смерть единственное Несбывшееся, которое всегда сбывается.
* * *
Потребность необычайного – может быть, самая сильная после сна, голода и любви.
* * *
Мысль летит, а слова идут шагом. В этом вся драма писателя.
* * *
Мы любим сказки, но не верим в них.
---------------
Руският писател, поет и публицист Александър Грин (Александр Степанович Гриневский/ Грин) е роден на 11/23 август 1880 г. в гр. Слободской, Вятска губерния. Завършва средно образование през 1896 г. Работи като хамалин, моряк, рибар, шпагогълтач в цирк, пожарникар на нефтена платформа, дървосекач, златотърсач и др. За бягство от казармата лежи две години в затвора, след което е интерниран за 10 години в Тоболска губерния в Сибир. През 1905 г. бяга от заточение, сменя името си и се установява в Петербург. Първите му публикации в печата са от 1906 г. Първото му отпечатано стихотворение е от 1907 г. във в. „Сегодня”. Първата му книга „Шапка-невидимка“ излиза през 1908 г. През 1910 г. е заточен за две години в Архангелска губерния. От 1912 г. публикува стихотворения, поеми, басни, очерци, фейлетони, разкази, новели и повести в издания като „Новый сатирикон”, „XX век”, „Чёртова перечница”, „Биржевые ведомости”, „Товарищ”, „Новое слово”, „Новый журнал для всех”, „Родина”, „Пламя”, „Нива”, „Вятская речь”, „Русская мысль”, „Современный мир” и др. Само в периода 1912-1917 г. публикува в около 60 издания над 350 разказа. През 1913-1914 г. издава тритомник с разкази. През 1916 г. емигрира във Финландия, но след Февруарската революция се връща в Петроград. През 1919 г. служи в Червената армия. През 1927 г. започва издаването на негови 15-томни събрани съчинения, но след излизането на осмия том поредицата е спряна и издателят Волфсон е арестуван. Грин пише много, но не се вмества в каноните на социалистическия реализъм и постепенно е отлъчен от литературните среди. Известен е предимно с романтичната си проза с елементи на символична фантастика, фентъзи, готика и утопия. Автор е на много повести и романи, сред които „Алые паруса” (1923 г.), „Блистающий мир” (1923 г.), „Крысолов” (1924 г.), „Золотая цепь” (1925 г.), „Сокровище Африканских гор” (1927 г.), „Бегущая по волнам” (1928 г.), „Джеси и Моргиана“ (1929 г.), „Дорога в никуда” (1930 г.), „Автобиографическая повесть” (1931 г.), на 11 сборника с разкази и др. Умира в забрава и самота на 8 юли 1932 г. в гр. Стари Крим, Кировски район. През 1965 г. излизат негови събрани съчинения в 6 тома. Недооценен приживе, през 60-те години се превръща в най-издавания рускоезичен писател.