„БЫВАЮТ В ЭТОЙ ЖИЗНИ МИГИ...”
Игорь Моисеевич Рабинович/ Иртеньев (р. 1947 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
В ЖИВОТА МИГОВЕ НИ СТИГАТ
В живота мигове ни стигат,
когато с топла благодат
в ръцете щом се вземат книги,
започват те да се четат.
И с изпитателни зеници
в печатен знаков черен хор
ти страница една прочиташ,
след туй към втора местиш взор,
а там, погледнеш, трета мига,
примамва те на път сама...
Ах, кой измисли тези книги –
обител тайна на ума?
С десетки книги бях приятел,
за повече аз нямах чест,
но всеки трети отпечатък
върлува в мозъка ми днес.
Затуй през часове радушни
след мирния работен ден
аз книгата – дебела дружка –
чета, от нея запленен.
Ударения
В ЖИВОТА МИГОВЕ НИ СТИГАТ
В живо́та ми́гове ни сти́гат,
кога́то с то́пла благода́т
в ръце́те штом се взе́мат кни́ги,
запо́чват те да се чета́т.
И с изпита́телни зени́ци
в печа́тен зна́ков че́рен хо́р
ти стра́ница една́ прочи́таш,
след туй към вто́ра ме́стиш взо́р,
а та́м, погле́днеш, тре́та ми́га,
прима́мва те на път сама́...
Ах, ко́й изми́сли те́зи кни́ги –
оби́тел та́йна на ума́?
С десе́тки кни́ги бях прия́тел,
за по́вече аз ня́мах че́ст,
но все́ки тре́ти отпеча́тък
върлу́ва в мо́зъка ми дне́с.
Зату́й през часове́ раду́шни
след ми́рния рабо́тен де́н
аз кни́гата – дебе́ла дру́жка –
чета́, от не́я заплене́н.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Игорь Иртеньев
БЫВАЮТ В ЭТОЙ ЖИЗНИ МИГИ...
Бывают в этой жизни миги,
Когда накатит благодать,
И тут берутся в руки книги
И начинаются читать.
Вонзив пытливые зеницы
В печатных знаков черный рой,
Сперва одну прочтешь страницу,
Потом приступишь ко второй,
А там, глядишь, уже и третья
Тебя поманит в путь сама...
Ах, кто придумал книги эти –
Обитель тайную ума?
Я в жизни их прочел с десяток,
Похвастать большим не могу,
Но каждой третьей отпечаток
В моем свирепствует мозгу.
Вот почему в часы досуга,
Устав от мирного труда,
Я книгу – толстую подругу –
Порой читаю иногда.
1986 г.
---------------
Руският поет Игор Иртенев (Игорь Моисеевич Рабинович/ Иртеньев) е роден на 25 май 1947 г. в Москва. Завършва Петербургския държавен институт за кино и телевизия (1972 г.) и Висшите театрални курсове (1987 г.). Първата му поетична публикация е от 1979 г. във в. „Литературная Россия”. Представител е на т.нар. иронично направление в съвременната руска поезия. Публикува стихове в списания и антологии като „Огонёк”, „Юность”, „Октябрь”, „Знамя”, „Арион”, „22”, „Время и мы”, „Строфы века”, „Самиздат века”, „Беседер” и др. Работи в Централната телевизия (1965-1982 г.) и във в. „Московский комсомолец” (1982-1984 г.), главен редактор е на сп. „Magazine” (1994-2003 г.). Съосновател (1986 г.) и президент е на московския литературен клуб „Поэзия”. Член е на Съюза на писателите на Москва и на Руския Пен-център. Автор е на стихосбирките „Попытка к тексту” (1989 г.), „Повестка дня” (1989 г.), „Вертикальный срез” (1990 г.), „Елка в Кремле” (1991 г.), „Империя добра” (1994 г.), „Три Петра и два Ивана” (1995 г.), „Вдоль по жизни” (1996 г.), „Дифракция” (1997 г.), „Пират дядя Петя” (1998 г.), „Он оказался Окуджавой” (1998 г.), „Ряд допущений” (1998 г.), „Для пользы дела” (1999 г.), „Утром в газете” (2006 г.), „Избранное” (2008 г.), „Марксистский переулок” (2011 г.), „Безбашенный игумен” (2013 г.) и др. Живее в Москва.