Тъй както чайка чака на скалата,
за да отмине Бора в океан,
така те чаках, вярвайки в съдбата.
И ето те. Най- после си видян.
Ти падна от луната в битието,
в цял океан от хорските злини.
Но аз те скЪтах нежно във сърцето,
та никой тебе... да не нарани.
~ На моя съпруг с много обич! ~