Завърших училище лесно.
Отличничка бях във класа.
Там срещнах момче - тъй чудесно,
че влюбих се до небеса!
И често го срещах в трамвая.
Очите си свеждах от срам,
а трябваше да го омая.
Как исках любов да му дам!
Тогава реших да изпратя
приятелка мила, добра.
За моята любов да му каже,
за моята свенлива душа.
Тя тръгна нахъсана, смела.
Отиде у тях вечерта...
А в бара - ръка му поела -
в очите го гледаше тя.
Да! В бара - ръка му поела -
със него танцуваше тя.
А аз пак глава бях навела.
В очите ми блесна сълза.
Съдбата със мен поигра си.
Урокът ; помня и днес:
- В любов - развихри смелостта си!
Не чакай приятелски жест!