ГУРБЕТ
Полека ледът се разтапя
от вятъра, идващ от юг.
В сърцето ми трупа се пряспа,
че ти ще заминеш от тук.
Тогава – измъчена, тъжна,
обляна в съмнения зли,
попитах дали съм ти нужна,
за мен ли сърце ти тупти?
А ти ме погледна гальовно
със палави сини очи,
притисна ме страстно, любовно
и устни във устни ми впи…
Гурбетът ти хвърли наметка.
Ще минат годините зли…
Знам, пак ще се върнеш при мене,
щом пламък в сърцата гори.
Гурбетът е снежна решетка,
а тя от любов се топи.
19.3.2017 г., 11:42 ч.
(В кн. "В България е Раят")
19.3.2017 г., 11:42 ч.