„ХОТЬ СОЛНЦЕ СОГРЕВАЕТ ВСЕХ И ВСЯ...”
Валентин Арсентьевич Никитин (1947-2017 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
МАКАР ЧЕ ТОПЛИ СЛЪНЧЕВАТА ВИС
Макар че топли слънчевата вис,
народите се карат и се бият!
Родил се е навярно антихрист
в жестоката световна бъркотия...
Един с друг братя се избиват! Срам!
Съсед срещу съседа се опълчи!
На Рождество и на Ураз-байрам
сражават се – към злото с порив вълчи!
Планетни орбити менят звезди
със страх, египетски убийства властват...
И метеорни огнени следи
са все по-близо, видимо опасни!
Темида бомби на везни грози!
Светът е в огнена саморазправа...
С непоносима мъка и сълзи
обличат майки за децата траур...
В снаряди се руши полвин Земя,
ръждее плуг, без хляб сираци слепи...
Отблясъци зловещи разпиля
Армагедон в руини на Алепо!
...Но щом не се затварят небеса
и облаците още влага пръскат,
щом не разменят полюси места,
от люлката-земя да ни изблъскат;
градините все още дават плод,
да раждат изорани ниви могат –
прокоби за беди смени с живот,
тръбата чуй, заветите на Бога!
Да се помолим за свещен живец
и страх от смърт вовеки ще изчезне!
И дявол от съзвездие Стрелец
не ще ни стреля от бездънна бездна!
На светла вяра в хоризонта свят
с надежда сгряти, с топлинка любовна!
И ще получим Божа благодат
с диханието на любов синовна!
Ударения
МАКАР ЧЕ ТОПЛИ СЛЪНЧЕВАТА ВИС
Мака́р че то́пли слъ́нчевата ви́с,
наро́дите се ка́рат и се би́ят!
Роди́л се е навя́рно антихри́ст
в жесто́ката свето́вна бъркоти́я...
Еди́н с друг бра́тя се изби́ват! Сра́м!
Съсе́д срешту́ съсе́да се опъ́лчи!
На Рождество́ и на Ура́з-байра́м
сража́ват се – към зло́то с по́рив въ́лчи!
Плане́тни о́рбити меня́т звезди́
със стра́х, еги́петски уби́йства вла́стват...
И метео́рни о́гнени следи́
са все́ по-бли́зо, ви́димо опа́сни!
Теми́да бо́мби на везни́ грози́!
Светъ́т е в о́гнена саморазпра́ва...
С непоноси́ма мъ́ка и сълзи́
обли́чат ма́йки за деца́та тра́ур...
В снаря́ди се руши́ полви́н Земя́,
ръжде́е плу́г, без хля́б сира́ци сле́пи...
Отбля́съци злове́шти разпиля́
Армагедо́н в руи́ни на Але́по!
...Но што́м не се затва́рят небеса́
и о́блаците о́ште вла́га пръ́скат,
штом не разме́нят по́люси места́,
от лю́лката-земя́ да ни изблъ́скат;
гради́ните все о́ште да́ват пло́д,
да ра́ждат изора́ни ни́ви мо́гат –
проко́би за беди́ смени́ с живо́т,
тръба́та чу́й, заве́тите на Бо́га!
Да се помо́лим за свеште́н живе́ц
и стра́х от смъ́рт вове́ки ште изче́зне!
И дя́вол от съзве́здие Стреле́ц
не ште́ ни стре́ля от бездъ́нна бе́здна!
На све́тла вя́ра в хоризо́нта свя́т
с наде́жда сгря́ти, с топлинка́ любо́вна!
И ште полу́чим Бо́жа благода́т
с диха́нието на любо́в сино́вна!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Валентин Никитин
ХОТЬ СОЛНЦЕ СОГРЕВАЕТ ВСЕХ И ВСЯ...
Хоть солнце согревает
всех и вся,
В народах распри,
всюду потрясенья!
Наверное антихрист родился
К неразберихе светопреставленья…
Восстали братья друг на друга!
Срам!
Соседи на соседей ополчились!
На Рождество,
на Ураза-байрам
Сражаются! –
во зле ожесточились!
Вот и планет орбиты нетверды,
Грозят со звёзд
египетские казни…
И метеоров огненных следы
Всё ближе,
непредвиденно-опасны!
Вновь у Фемиды
бомбы на весах! –
Мир в огненном
военном переделе…
И в неизбывном горе и слезах
По детям траур
матери надели…
Снарядами изрыто пол-Земли,
Плуги ржавеют,
сироты без хлеба…
И отблески зловещие легли
К Армагеддону
от руин Алеппо!
…Пока не затворились небеса
И влагой облака не оскудели,
Пока не разомкнулись полюса,
Выталкивая нас
из колыбели;
Пока сады
приносят нам плоды
И плодоносят вспаханные земли,
Чтоб отвести знамение беды,
Услышь трубу,
заветам Бога внемли!
Помолимся! –
да сгинет страх конца,
Тогда и смерти страх
навек исчезнет!
И Аггел из созвездия Стрельца
Не выступит,
не выстрелит из бездны!
Мы в вере утвердимся,
озарясь
Надеждою,
согреемся любовью!
И Отчая ответит ипостась
Святым дыханьем –
на любовь сыновью!
2015 г.
---------------
Руският поет, културолог, литературовед, религиозен философ и преводач Валентин Никитин (Валентин Арсентьевич Никитин) е роден на 2 март 1947 г. в Тбилиси. Завършва филологическия факултет на Тбилиския университет (1971 г.). От 1973 г. живее в Москва. Работи като библиограф в научната библиотека към Московския университет (1973 г.), преподавател в Московския институт по енергетика (1975-1976 г.), редактор и завеждащ отдел на сп. „Журнал Московской Патриархии” (1977-1992 г.), главен редактор на сп. „Путь Православия” (от 1993 г.), сътрудник към отдела за религиозно образование при Руската православна църква (от 1993 г.), преподавател по история на философията и история на световната култура в различни университети (1991-2000 г.), завеждащ катедра църковна журналистика в Православния университет „Св. апостол Йоан Богослов” (1996-1998 г.), главен редактор на радиостанция „София” (1995-1996 г.), радио „Благовест” (1996-2000 г.) и радио „Логос” (от 1998 г.) и др. Вицепрезидент е на обществото за руско-грузински културни връзки „Дзалиса” (от 1990 г.). Академик към Русийската академия за естествени науки (2001 г.), академик към Академията по проблемите на безопасността, отбраната и правопорядъка (2001 г.), доктор по философия (2002 г.). Член е на редколегиите на в. „Путь”, изд. „Крутицкое подворье”, сп. „Вестник РХД”, сп. „Наука и религия” и др. Автор е на над 20 книги с поезия, религиозна публицистика и богословски трудове, сред които „Сумерки смертного дня” (1990 г.), „Малая Церковь” (1992 г.), „Основы православной культуры” (2001 г.), „Всё о Православии” (2010 г.) и др., и на над 500 статии и монографии в периодични и научни издания. Умира на 3 октомври 2017 г. в гр. Кобулети, Грузия.