„ТОТ, КТО РУКУ МНЕ ПОДАЛ В БЕДЕ...”
Владимир Григорьев Ивелев (1942-1994 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТОЗИ, КОЙТО В БЕДА БЕ МОЙ ГРЪБ
Този, който в беда бе мой гръб,
който бе съпричастен към мен,
този мой другар, важен за мен,
ми е близък и скъп.
Аз не ще го забравя вовек –
мой приятел и брат;
да помогне когато откаже човек,
той е лош и пред мен виноват.
Ще умра с благодарна душа
за приятелската добрина,
към тъмата аз ще префуча
благодарен на тез имена.
Ударения
ТОЗИ, КОЙТО В БЕДА БЕ МОЙ ГРЪБ
То́зи, ко́йто в беда́ бе мой гръ́б,
ко́йто бе́ съприча́стен към ме́н,
то́зи мо́й друга́р, ва́жен за ме́н,
ми е бли́зък и скъ́п.
Аз не ште́ го забра́вя вове́к –
мо́й прия́тел и бра́т;
да помо́гне кога́то отка́же чове́к,
той е ло́ш и пред ме́н винова́т.
Ште умра́ с благода́рна душа́
за прия́телската добрина́,
към тъма́та аз ште префуча́
благода́рен на те́з имена́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Ивелев
ТОТ, КТО РУКУ МНЕ ПОДАЛ В БЕДЕ...
Тот, кто руку мне подал в беде,
Кто полезным бывал для меня,
Тот значителен был для меня
И он дорог мне.
Я его не забуду вовек,
И он друг мой и брат,
Кто же мне не помог, тот плохой человек,
И он передо мной виноват.
И я умру с благодарностью к тем,
Кто в жизни мне помогал,
Я один пронесусь в темноте
С благодарностью к их именам.
1974 г.
---------------
Руският поет и автор на песни Владимир Ивелев (Владимир Григорьев Ивелев) е роден на 24 март 1942 г. в гр. Казан. Пише стихове от 16-годишен. Над 25 години работи като библиограф в Института за научна информация към Русийската академия на науките. Негови стихове са публикувани в самиздатски и официални издания като „Новый мир”, „Советский цирк”, „Еврейская газета”, „Ной”, „Крещатик”, „Арион” и в антологии като „Русские стихи 1950-2000 годов” и „Самиздат века”. Автор е на стихосбирката „Звуки и мечты” (1991 г.). Умира на 30 януари 1994 г. в Москва.