„ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ”
Владимир Иванович Даль (1801-1872 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИЗКАЗВАНИЯ, ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ
* * *
Предназначението на човека е да прави добро.
* * *
Росия ще загине само тогава, когато в нея пресъхне православието.
* * *
Както от копейките се натрупват рубли, така и от трохите на прочетеното се натрупва знание.
* * *
Старците ви казват: страхувайте се. Лъжат старците, те завиждат.
* * *
Обичай, не се влюбвай, пий, не се напивай, играй, не преигравай.
* * *
Няма по-добър от нашия руски народ и няма по-справедлив от него, стига да се отнасят с него справедливо.
* * *
Животът е даден за радост, но трябва да се отстоява, защото истинското предназначение на човека е борбата за правда и справедливост, борбата с всичко, което лишава от човешка радост. Всяка несправедливост ми изглеждаше като дневен грабеж и аз всячески заставах срещу нея.
* * *
Патриотизмът като цел и резултат от патриотичното възпитание на младежта – това е проява на любов към родината, татковината, отечеството.
* * *
Приказват, приказват и повече нищо.
* * *
Руският човек не може да бъде щастлив сам, на него му трябва участието на околните, без това той не може да бъде щастлив.
* * *
Пословиците, поговорките, остроумията, раждайки се в недрата на народните маси, говорят за здрав и могъщ организъм.
* * *
Нито името, нито вероизповеданието, нито самата кръв на предците определят принадлежността на човек към една или друга народност. Духът, душата на човека – ето къде трябва да се търси принадлежността му към един или друг народ. С какво може да се определи принадлежността на духа? Разбира се, с проявата на духа – с мисълта. Който на какъвто език мисли, той и към този народ принадлежи. Аз мисля на руски.
* * *
Вашите чиновници и полицията правят, каквото искат, любимците и опричниците не са подсъдни. Своеволието и безнаказаността господстват нахално и открито. В такива ръце законът е като теглич на кола – накъдето искаш, натам го обръщаш. Ето защо за откритите, честните и отговорните хора е невъзможно да служат.
* * *
Православието е велико благо за Русия, въпреки многото суеверия на руския народ. Но нали всички тези суеверия не са нищо друго, а простодушно бъбрене на бебе, още неразумно, но имащо ангелска душа. Доколкото знам, няма по-добър от нашия руски народ и няма по-справедлив от него, стига само да се отнасят с него справедливо. А защо е така? Защото той е православен. Повярвайте ми, Русия ще загине само тогава, когато се изчерпа православието в нея.
* * *
Руският войник, където и да отиде, все си е у дома!
* * *
Всички под един Бог крачим, макар да не вярваме в един.
* * *
Езикът е вековен труд на цяло поколение.
* * *
Само добър и талантлив народ може да съхрани величаво спокойствие на духа и хумор при всякакви, дори и най-трудните обстоятелства.
* * *
И дяволът като остаря, монах стана.
* * *
Възпитателят сам трябва да бъде такъв, какъвто иска да направи възпитаника.
* * *
Бог е един, а молителите не са еднакви.
* * *
Езикът няма да тръгне в крак с образованието, няма да отговаря на съвременните изисквания, ако не му позволят да се изгради от своя сок и корен, да ферментира със своите дрожди.
* * *
Днес хората са такива: отнесеш ли нещо от чужд двор – наричат те крадец.
* * *
Аз не съм в състояние да върша работата наполовина.
* * *
Езикът на народа безспорно е най-главният и неизчерпаем наш източник.
* * *
Дошло е време народният език да ни стане по-скъп и да изработим от него образован език.
* * *
Така ще стигнем до това да храним родния език с чужди сокове.
* * *
Излишното смирение е повече от гордост, както и простотата е по-лоша от кражбата.
* * *
С езика шега не бива: словесната реч на човека – това е видимата връзка, звеното между душата и тялото, духа и плътта.
* * *
Да се умре сега е страшно, а някога – нищо особено.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Даль
ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ
* * *
Назначение человека именно то, чтоб делать добро.
* * *
Россия погибнет только тогда, когда иссякнет в ней православие.
* * *
Как из копеек составляются рубли, так и из крупинок прочитанного составляется знание.
* * *
Вам старики говорят: опасайтесь. Лгут старики, их зависть берет.
* * *
Люби, не влюбляйся, пей, не напивайся, играй, не отыгрывайся.
* * *
Сколько я ни знаю, нет добрее нашего русского народа и нет его правдивее, если только обращаться с ним правдиво.
* * *
Жизнь дана на радость, но её надо уметь отстоять, поэтому истинное назначение человека – борьба за правду и справедливость, борьба со всем, что лишает людской радости. Всякая несправедливость казалась мне дневным разбоем, и я всячески выступал против неё.
* * *
Патриотизм как цель и результат патриотического воспитания молодёжи – это проявление любви к Родине, отчизне, отечеству.
* * *
Толкуют, толкуют, и более ничего.
* * *
Не может же русский человек быть счастлив в одиночку, ему нужно участие окружающих, а без этого он не будет счастлив.
* * *
Пословицы, поговорки, прибаутки, рождаясь в недрах народных масс, говорят о здоровом, могучем организме.
* * *
Ни прозвание, ни вероисповедание, ни сама кровь предков не делают человека принадлежностью той или другой народности. Дух, душа человека – вот где надо искать принадлежности его к тому или другому народу. Чем же можно определить принадлежность духа? Конечно, проявлением духа – мыслью. Кто на каком языке думает, тот к тому народу и принадлежит. Я думаю по-русски.
* * *
Чиновники Ваши и полиция делают, что захотят, любимчики и опричники не судимы. Своеволие и беззаконие господствуют нахально и открыто. В таких руках закон – дышло, куда хочешь, туда и повернешь. Вот почему прямым, честным и ответственным людям служить невозможно.
* * *
Православие – великое благо для России, несмотря на множество суеверий русского народа. Но ведь все эти суеверия не что иное, как простодушный лепет младенца, ещё неразумного, но имеющего в себе ангельскую душу. Сколько я ни знаю, нет добрее нашего русского народа и нет его правдивее, если только обращаться с ним правдиво. А отчего это? Оттого что он православный. Поверьте мне, что Россия погибнет только тогда, когда иссякнет в ней православие.
* * *
Русский солдат, куда ни пришел, – все дома.
* * *
Все под одним Богом ходим, хоть и не в одного веруем.
* * *
Язык есть вековой труд целого поколения.
* * *
Только добрый и талантливый народ может сохранить величавое спокойствие духа и юмор в любых, и самых трудных, обстоятельствах.
* * *
И черт под старость в монахи пошел.
* * *
Воспитатель сам должен быть тем, чем он хочет сделать воспитанника.
* * *
Бог один, да молельщики не одинаковы.
* * *
Язык не пойдет в ногу с образованием, не будет отвечать современным потребностям, если не дадут ему выработаться из своего сока и корня, перебродить на своих дрожжах.
* * *
Ныне люди таковы: унеси что с чужого двора – вором назовут.
* * *
Я не в состоянии сделать дело на половину.
* * *
Язык народа, бесспорно, главнейший и неисчерпаемый родник наш.
* * *
Пришла пора подорожить народным языком и выработать из него язык образованный.
* * *
Так дойдем до того, что будем питать родной язык чужими соками.
* * *
Уничижение – паче гордости, как и простота бывает хуже воровства.
* * *
С языком шутить нельзя: словесная речь человека – это видимая связь, звено между душой и телом, духом и плотью.
* * *
Умереть сегодня – страшно, а когда-нибудь – ничего.
---------------
Руският езиковед, писател, етнограф, лексикограф и поет Владимир Дал (Владимир Иванович Даль) е роден на 10/22 ноември 1801 г. в Луганск, Екатеринославско наместничество, днес в Украйна. Завършва медицинския факултет при Дерптския университет (1828 г.), дипломира се с дисертацията „Об успешном методе трепанации черепа и о скрытом изъязвлении почек”. От 1828 до 1832 г. работи като военен лекар на фронта. Първите си стихотворения публикува през 1827 г. в сп. „Славянин”, а първите си повести печата през 1830 г. в сп. „Московский телеграф”. Той е блестящ хирург, учен, литератор, събирач на руски фолклор. Член-кореспондент е на Петербургската академия на науките (1838 г.), почетен член е на Императорската адемия на науките (1863 г.), почетен член е на Обществото на любителите на руската словесност (1868 г.), член-учредител е на Руското географско общество. Ползва над 12 езика. Автор е на десетки научни трудове, монографии, етнографски съчинения и белетристични творби, сред които „Цыганка” (1830 г.), „Русские сказки из предания народного изустного на грамоту гражданскую переложенные, к быту житейскому приноровленные и поговорками ходячими разукрашенные Казаком Владимиром Луганским” (1832 г.), „Были и небылицы Казака Луганского” (1933-1939 г.), „О скопческой ереси” (1844 г.), „О поверьях, суевериях и предрассудках русского народа” (1845 г.), „Сочинения Казака Луганского” (1846 г.), „О русских пословицах” (1847 г.), „О наречиях русского языка” (1852 г.), „Сборник пословиц” (1853 г.), „Полное собрание сочинений” (1861 г.), „Повести” (1861 г.), „Солдатские досуги” (1861 г.), „Два сорока бывальщинок для крестьян” (1862 г.), „Пословицы русского народа” (1862 г.), „Толковый словарь живого великорусского языка” (1867 г.) и др. Умира на 22 септември/4 октомври 1872 г. в Москва.