„Я БУДУ ВЕТРОМ...”
Александр Павлович Радашкевич (р. 1950 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЩЕ БЪДА ВЯТЪР
Ще бъда вятър, носещ в погледи далечни птица
над тъмна планина, пронизана от съкровен светлик.
Узрявам като птица алена
сред вятъра на влажна горска глъбина,
с печата на изстиващата залезна целувка.
Набъбващо предоблачна ще съм аз планина,
с която се прегърбват есенно душите
под сарабандата на вечерни въздишки.
Ще бъда вятър, птици, тази планина, дъжд сляп,
измиващ ме, и залез, чезнещ в синевата глуха,
и даже вик в прозорците
самотни, само не
скучаещ и на себе си дотегнал там
в подоблачните ти неръкотворности,
мой нежно
равнодушен Боже.
Ударения
ЩЕ БЪДА ВЯТЪР
Ште бъ́да вя́тър, но́сешт в по́гледи дале́чни пти́ца
над тъ́мна планина́, прони́зана от съкрове́н светли́к.
Узря́вам като пти́ца а́лена
сред вя́търа на вла́жна го́рска глъбина́,
с печа́та на изсти́ваштата за́лезна целу́вка.
Набъ́бвашто предо́блачна ште съм аз планина́,
с коя́то се прегъ́рбват е́сенно души́те
под сараба́ндата на ве́черни възди́шки.
Ште бъ́да вя́тър, пти́ци, та́зи планина́, дъжд сля́п,
изми́вашт ме, и за́лез, че́знешт в синева́та глу́ха,
и да́же ви́к в прозо́рците
само́тни, са́мо не́
скуча́ешт и на се́бе си доте́гнал та́м
в подо́блачните ти неръкотво́рности,
мой не́жно
равноду́шен Бо́же.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Радашкевич
Я БУДУ ВЕТРОМ...
Я буду ветром, несущим в чужедальних взорах
птицу над той чернеющей горой, пронзённой
сокровенным огоньком. Я взрею алой птицей,
несомой ветром в ту волглую лесную глубь,
напечатлённую лобзаньем холодеющим
заката. Я встану той набухшею дооблачной
горой, которой горбится осенняя душа
под сарабандой повечерних вздохов.
Я буду ветром, птицей и горой, дождём слепым,
смывающим меня, закатом, канувшим в глухую
синь, и даже – криком окон
одиноких, но только не
наскучившим себе скучающим собой
в нерукотворностях подоблачных
твоих, мой нежно
равнодушный Боже.
2003 г.
---------------
Руският поет и писател Александър Радашкевич (Александр Павлович Радашкевич) е роден на 30 април 1950 г. в гр. Чкалов, днес Оренбург. През 70-те години работи като ватман на тролей в Ленинград. Публикува стихове, рецензии и преводи от английски и френски в руския емигрантски печат. През 1978 г. емигрира в САЩ, където работи в библиотеката на Йелския университет. От 1984 г. работи в сп. „Русская мысль” и преподава руски език във Франция. От 1989 г. публикува поезия, проза и есеистика в издания в Русия и в чужбина като „Звезда”, „Новый Мир”, „Знамя”, „Интерпоэзия”, „Крещатик”, „Зарубежные записки”, „Сибирские огни”, „Дружба народов”, „Дети Ра”, „Новый берег”, „Зинзивер” и др. Член е на Съюза на русийските писатели и на Съюза на писателите от ХХI в., официален представител е на Международната федерация на рускоезичните писатели във Франция. Автор е на над 15 книги с поезия, проза и преводи, сред които стихосбирките „Шпалера” (1986 г.), „Оный день” (1997 г.), „Последний снег” (2003 г.), „Ветер созерцаний” (2008 г.), „Земные праздники” (2013 г.) и „Ария” (2015 г.). Живее в Париж.