И тази нощ осъмна на паважа
невръстен просяк, сред мъгла и киша.
Разтърка сънено очите влажни,
сълзичката избърса после скришом.
Размести вяло няколко кашона
и плувна в мислите пиянска свада.
Видя баща си как така резонно,
парите взе, наби го за награда.
А той не плака, смъкна си ръкава,
приглади си едвам с ръка косата.
Нали баща му се отдалечава…
въздъхна плах и облекчен за кратко.
Намери си картонена постеля.
Животът му подлагаше кораво.
Изстискваше сълзи преди да смели
надеждата, която не познава.
Над него – утро. Птички чуруликат.
Минава през стомахчето му спазъм.
Ще се присвие малко, знае – никой
ни стон ще чуе, нито ще го пази.
А после пак ще седне на бордюра.
Такъв, един самотен и безличен.
Ще прокърви душевната фрактура,
ще проси, ще се мрази. Необичан...