„ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ”
Валерий Яковлевич Брюсов (1873-1924 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИЗКАЗВАНИЯ, ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ
* * *
Вино и логика – това са моите слабости, без които за мен и животът не е живот.
* * *
Благовъзпитаността е в това да не се различаваш по нищо от останалите.
* * *
Само глупостта е едностранна, а истината може да се обърне от всяка страна.
* * *
Съкровените знания се наричат така не защото ги крият, а защото те самите са скрити в символи.
* * *
Има два вида наука, млади човече. Единият е тази наука, която практуват в наши дни в университетите, която разглежда всички предмети отделно, разкъсвайки единното цвете на вселената на части, на корен, стебло, лист, венчелистче, и която, вместо познания, дава силогизми и коментари. В моята книга „За недостоверността на познанието”, струвала ми много години работа, но донесла ми само подигравки и обвинения в ерес, е изяснено подробно какво наричам псевдонаука. Нейните адепти – псевдофилософи – направиха от граматиката и риториката инструменти за своите лъжливи изводи, превърнаха поезията в детски измислици, върху аритметиката създадоха празни гадания и музика, която развращава и отслабва, вместо да укрепва, превърнаха политиката в изкуство за измами, използват теологията като арена за спор, за словесна борба без никакво съдържание.
* * *
Тъй като се налагаше да бързам, започнах да подвиквам на коня, а той, спъвайки се, удари глезена си в камък – и това незначително произшествие доведе като пряка причина след себе си дълга редица от поразителни събития, каквито ми се наложи да преживея след този ден. Но аз отдавна съм забелязал, че само незначителни случаи са първите звена във веригата на тежките изпитания, която невидимо и беззвучно изковава понякога за нас животът.
* * *
Има ли такова нещо на света, което да не могат да направят двама, ако ги движи любовта?
* * *
Впрочем, аз отбелязах, че в дадено общество ние винаги оставаме в същата тази маска, в която случайно сме се появили там за първи път, при това на всеки от нас му се налага в различни кръгове да носи множество най-разнообразни маски.
* * *
Мъжът в любовта е герой или жертва. Жената в любовта е или проститутка, или майка. От любов се самоубиват или мъже, истински мъже, зрели хора, разбиращи какво правят, или девойки на шестнайсет години, въобразяващи си, че са влюбени. Това показва статистиката на самоубийствата. Да се изисква от жената любов е също така смешно, както да се изисква проницателност от къртицата.
* * *
В музиката от избора на тоналност зависи целият строеж на пиесата. Първите думи дават насоката на целия разговор. Нашите първи постъпки в ново общество обуславят цялото ни по-нататъшно поведение.
* * *
Струва ми се, че сред всички усещания, които наричат наслаждения, има само едно, достойно за такова название – това, което завладява човек при съзерцаването на страданията на другия.
* * *
Не зная дали вярата винаги враждува с разума и вярно ли е, че заниманията с теология размекват мозъка.
* * *
Не е ли виновен Бог, като е сътворил хората слаби и не им е дал сили за борба с греха?
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Валерий Брюсов
ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ
* * *
Вино и логика – это мои слабости, без которых мне и жизнь не в жизнь.
* * *
Благовоспитанность состоит в том, чтобы ничем не отличаться от других.
* * *
Только глупость носит односторонний характер, а истину можно повернуть любой гранью.
* * *
Сокровенные знания называются так не потому, что их скрывают, но потому, что они сами скрыты в символах.
* * *
Есть два рода науки, молодой человек. Одна – это та, которую практикуют в наши дни в университетах, которая все предметы рассматривает отдельно, разрывая единый цветок вселенной на части, на корень, стебель, лист, лепесток, и которая, вместо познания, даёт силлогизмы и комментарии. В моей книге „О недостоверности познания”, стоившей мне многих лет работы, но принёсшей мне одни насмешки и обвинения в ереси, выяснено подробно, что называю я псевдонаукой. Адепты её – псевдофилософы – сделали из грамматики и риторики инструменты для своих ложных выводов, превратили поэзию в ребяческие выдумки, на арифметике основали пустые гадания да музыку, которая развращает и расслабляет, вместо того чтобы укреплять, превратили политику в искусство обманов, а теологией пользуются, как ареной для логомахии, для словесной борьбы безо всякого содержания.
* * *
Так как надо было спешить, то стал я понукать лошадь, но она, споткнувшись, зашибла о камень бабку, – и это ничтожное происшествие повело за собой, как прямая причина, длинный ряд поразительных событий, какие мне пришлось пережить после того дня. Но я уже давно заметил, что только ничтожные случаи бывают первыми звеньями в цепи тяжких испытаний, которую незримо и беззвучно куёт порою для нас жизнь.
* * *
Есть ли такое в мире, чего не могут сделать двое, если ими движет любовь?
* * *
Впрочем, я подметил, что в данном обществе мы всегда остаёмся в той самой маске, в какой случайно появляемся там первый раз, причём каждому из нас приходится в разных кругах носить множество самых разнообразных личин.
* * *
Мужчина в любви – герой или жертва. Женщина в любви – или проститутка, или мать. От любви убивают себя или мужчины, настоящие мужчины, зрелые люди, понимающие, что они делают, или девчонки в шестнадцать лет, воображающие, что они влюблены. Это говорит статистика самоубийств. Требовать от женщины любви так же смешно, как требовать зоркости от крота.
* * *
В музыке от выбора тональности зависит весь склад пьесы. Первые слова дают направление всему разговору. Наши первые поступки в новом обществе обусловливают все наше дальнейшее поведение.
* * *
Мне кажется, что среди всех ощущений, которые называют наслаждениями, есть только одно, достойное такого названия, – то, которое овладевает человеком при созерцании страданий другого.
* * *
Не знаю, всегда ли вера враждует с рассудком, и правда ли, что занятия теологией размягчают мозг.
* * *
Не Бог ли виноват, сотворив людей слабыми и не дав им сил для борьбы с грехом?
---------------
Руският поет, писател, литературовед и преводач Валерий Яковлевич Брюсов е роден на 1/13 декември 1873 г. в Москва. Завършва историко-филологическия факултет на Московския университет (1899 г.). Пише от дете, първите му поетични публикации са от 1884 г. Основоположник е на руския символизъм, издава тритомната антология „Русские символисты” (1894-1895 г.). Секретар е на сп. „Нов път” (от 1902 г.), издава литературното списание „Весы” (1904-1908 г.). Председател е на Президиума на Общоруския съюз на поетите (1919-1921 г.). От 1919 г. работи в Държавното издателство, член е на Държавния учебен съвет, професор е в Московския държавен университет. През 1921 г. организира Висшия литературно-художествен институт (после ВЛХИ „В. Я. Брюсов”) и до смъртта си е негов ректор. Автор е на няколко книги с преводи на френските символисти – „Романсы без слов” (1894 г.), „Chefs doeuvre”/„Шедевры” (1895 г.), „Me eum esse”/„Это я” (1897 г.) и др., на стихосбирките „Tertia Vigilia”/„Третья стража” (1900 г.), „Urbi et Orbi”/„Городу и миру” (1903 г.), „StejanoV”/„Венок” (1906 г.), „Зеркало теней” (1912 г.), „Дали” (1922 г.), „Спеши” (1924 г.) и др., на сборници с литературна критика и на историческите романи „Огненный ангел” (1908 г.) и „Алтарь победы” (1913 г.). Умира на 9 октомври 1924 г. в Москва.