ВЪЗКРЪСВАНЕ
„Любовта е всичко, което имаме-
единственият начин
да си помогнем един на друг.”
Еврипид
Вятър- колкото за хвърчило.
Шепичка вятър- да литне в небето.
Колкото добротата в очите-
щипка нежност в сърцето.
Колкото полъх на цвете.
Толкова- да цъфти красотата.
Колкото думата простичка, топла-
да отнеме болката свята.
Толкова малко човечност-
колко много е нужна!
За да светне небето ни.
Колкото орех- сърдечност.
Има памет сърдечния мускул.
Издълбоко скрито пази детето.
Щом обичта ни възкръсне щастлива,
ще е два пъти по- жива.
С вятър в косите...хвърчило.
*
Във битката за хляба я убихме.
Дали по пладне или по вечерня?
И както снопа паднал
до Пътя- в нива черна,
в прегръдка на росата и пръстта,
във зърно сякаш е превърната.
И в хляба ще възкръсне обичта-
в душите се завърнала...