„ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ”
Николай Васильевич Яновский/ Гоголь (1809-1852 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИЗКАЗВАНИЯ, ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ
* * *
И кой руснак не обича бързата езда?
* * *
Да се ожените – това не ви е като да идете на баня.
* * *
Моите мисли, моето име, моите трудове ще принадлежат на Русия.
* * *
Извор на поезията е красотата.
* * *
Боже, що за живот е нашият! Вечна разправия на мечтата със същественото.
* * *
Едва ли има по-висша наслада от насладата да твориш.
* * *
Примерът е по-силен от правилата.
* * *
Страхът е по-заразен от чумата.
* * *
Често през видимия за света смях се проливат невидими за света сълзи.
* * *
Всеки човек трябва да изпълни на земята своето призвание добросъвестно и честно.
* * *
Няма по-святи връзки от приятелството! Бащата обича своето дете, майката обича своето дете, детето обича баща си и майка си. Но не е това, братя: и звярът обича своето дете. Но да се сроди по душа, а не по кръв, може само човек.
* * *
Младостта е щастлива с това, че има бъдеще.
* * *
Дълг на писателя е не само да доставя приятно занимание на ума и на вкуса; строго се изисква от него, ако от съчиненията му не се разпространява някаква полза за душата и не остава нищо за поука на хората.
* * *
В литературния свят няма смърт, мъртъвците така се намесват в делата ни и действат заедно с нас, като че са живи.
* * *
Ние узряваме и се усъвършенстваме, но кога? Когато по-дълбоко и по-съвършено разберем жената.
* * *
Едностранчивият човек е самоуверен, едностранчивият човек е дързък, едностранчивият човек настройва всички против себе си. Едностранчивият човек в нищо не може да намери средата.
* * *
Човек без нос – дявол знае какво е: да е птица, не е птица, да е гражданин, не е гражданин – просто вземи и го изхвърли през прозореца!
* * *
В природата на човека, и особено на руския, има едно чудно качество: само да забележи, че някой друг се навежда към него или показва снизхождение, той вече е готов едва ли не да моли за извинение.
* * *
Има едно чудно нещо на света: това е бутилка добро вино. Когато душата ти има нужда от друга душа, за да разкаже цялата своя полутъжна история, прибери се в стаята си и я отвори, а когато изпиеш чашата, ще почувстваш как се съживяват всички твои чувства.
* * *
Глупостта представлява особена прелест на хубавичката жена. В крайна сметка аз познавах много мъже, които са във възторг от глупостта на своите жени и виждат в нея всички признаци на детската невинност.
* * *
Когато човек се влюби, той е все едно като подметка, която, ако я намокриш във вода и вземеш да я прегънеш, тя ще се превие.
* * *
Колкото и да са глупави думите на глупака, понякога те са достатъчни, за да притеснят умния човек.
* * *
Има време, когато по друг начин не може да се устреми обществото или даже цяло поколение към прекрасното, докато не покажеш дълбочината на сегашната му подлост.
* * *
Търпи, казак – атаман ще бъдеш.
* * *
Да, и в Русия има такива прякори, че само плюеш и се кръстиш, като ги чуеш.
* * *
Писателят има само един учител: самите читатели.
* * *
Колкото истините са по-високо, толкова по-внимателни трябва да бъдем с тях: иначе изведнъж ще се превърнат в общи места, а на общите места вече не вярват.
* * *
Господи боже! Колко необятно е разстоянието между познанието за света и умението да се използва това познание!
* * *
Обикни ни чернички, а то белички всеки ще ни обикне.
* * *
Театър – това е такава катедра, от която да се кажат много неща на света.
* * *
За човека няма по-голяма мъка от тази да иска да отмъсти и да не може да отмъсти.
* * *
Вземете със себе си на път, излизайки от сладките юношески години в суровото ожесточаващо мъжество – вземете със себе си всички човешки движения, не ги оставяйте на пътя; не ще ги вдигнете после!
* * *
Колкото и да храниш вълка, не можеш да припишеш на неговата сметка всички лосове от развъдника.
* * *
В дълбината на студения смях могат да се открият горещи искри от вечна могъща любов.
* * *
Руският човек има враг, непримирим, опасен враг, без който той би бил исполин. Този враг е мързелът.
* * *
Архитектурата също е летопис на света: тя говори тогава, когато вече мълчат и песните, и преданията.
* * *
Сега на всеки му се струва, че би могъл да направи много добрини на мястото и на длъжността на другия, само не може да го направи на своята длъжност. Това е причината за всички злини.
* * *
Никога съжалението не ни завладява така силно, като при вида на красота, докосната от гибелното дихание на разврата.
* * *
Учейки другите, ти също се учиш.
* * *
Славата не може да даде наслада на този, който я е откраднал, а не е заслужил; тя носи постоянен трепет само на достойния за нея.
* * *
Градоначалникът е глупав като дърт циганин.
* * *
Дявол да ви вземе, степи, колко сте хубави!
* * *
Силно се изразява руският народ! И ако награди някого с думичка, тя ще върви в рода му и потомството, ще я влачи той със себе си и в службата, и в оставката, и в Петербург, и на края на света.
* * *
Гневът или неудоволствието от някого, колкото и да е винаги несправедливо, само в един случай може да бъде справедливо нашето неудоволствие – когато е насочено не против някого другиго, а против самия себе си, против собствената подлост и против собственото неизпълнение на своя дълг.
* * *
Ако един безсмислен каприз е бил причина за световни преврати и е карал най-умните хора да правят глупости, тогава какво би било, ако този каприз е бил осмислен и насочен към доброто?
* * *
Парите, като сянката или красавицата, тичат след нас само тогава, когато бягаме от тях. Който е твърде зает със своята работа, не го смущава мисълта за парите, дори те да не са му достатъчни даже и за утрешния ден.
* * *
Вместо строго да осъждаме своето минало, много по-добре е да бъдем неумолими към своите сегашни занимания.
* * *
Гневът навсякъде е неуместен, а най-вече в справедливото дело, защото го затъмнява и размътва.
* * *
Човек е такова добиче, че само тогава ще се захване за работа, когато узнае, че утре ще умре.
* * *
Жените – те са такова нещо... Само едните техни очи са такава безкрайна държава, в която е отишъл човек – и иди го гони!
* * *
Вече е известно на цял свят, че когато Англия помирисва тютюна, то Франция киха.
* * *
Изкуството непременно се стреми към доброто, положително или отрицателно: или ни показва красотата на всичко най-добро в човека, или се присмива над най-лошото безобразие в човека.
* * *
Непостижимо явление: това, което ежедневно ни заобикаля, което е неразделно от нас, което е обикновено, това може да се забележи само от един дълбок, голям, необикновен талант.
* * *
Човек е така създаден, че вечно се нуждае от помощта на останалите. У всеки има нещо, което го няма у другия; у всеки е по-чувствителен не този нерв, който е у другия, и само дружната размяна и взаимопомощ може да позволи на всички да видят с еднаква яснота и от всички страни предмета.
* * *
Поканих ви, господа, за да ви съобщя пренеприятна новина: при нас идва ревизор.
* * *
Човек, който отговаря на въпрос със защитните думи: „Не мога да кажа утвърдително, не мога да съдя по първото впечатление”, прави добре: така нарежда истинската скромност; но човек, който изказва в първата минута своето първо впечатление, без да се опасява да се компрометира или да оскърби нежната взискателност и чувствителните струни на приятеля – този човек е великодушен.
* * *
Всичко непринудено и лесно у поета и художника се постига твърде принудено и е плод на големи усилия.
* * *
Да живееш на света и с нищо да не отбележиш своето съществуване – това ми се струва ужасно.
* * *
Който иска честно да премине през своя живот, трябва на младини да има предвид, че някога ще бъде старец, а на старини да помни, че и той някога е бил млад.
* * *
Никой изкусен и гениален лекар няма да започне да лекува болест, докато не узнае цялото й развитие и всички кривулици на съпровождащите я обстоятелства.
* * *
Човек е мъдър, умен и е такъв във всичко, което се отнася до другите, а не до него.
* * *
Руският човек е способен на всички крайности: виждайки, че с получените малко пари не може да живее както преди, той от мъка може да пропилее изведнъж това, което му е дадено за продължителна издръжка.
* * *
Нещастието смекчава човека; тогава неговата природа става по-чувствителна и достъпна към разбиране на предметите, превъзхождащи разбирането на човека, намиращ се в ежедневно и обикновено положение; тогава той като че ли целият се превръща в нагрят восък, от който всеки може да лепи каквото поиска.
* * *
Трябва само по-съсредоточено да се вгледаш в настоящето – и бъдещето изведнъж само ще се появи.
* * *
Поезията е чиста изповед на душата, а не е породена от изкуството или желанието човешко; поезията е истината на душата, затова може да бъде достъпна за всички.
* * *
Разумът е несравнимо висока способност, но тя се придобива чрез победа над страстите.
* * *
Има ли по-висше наслаждение от наслаждението да твориш!
* * *
Човек е многословен винаги, когато в неговата тъга се съдържа тайна сладост.
* * *
Смехът е велика работа: той не отнема нито живот, нито имане, но пред него виновният е като вързан заек.
* * *
Ако даже на теб се случи да се разсърдиш на някого за каквото и да било, то в същото време се разсърди и на себе си дори за това, че си успял да се разсърдиш на друг.
* * *
Вярно казаното, както и написаното, не се изсича с брадва.
* * *
Няма нищо по-приятно от това да бъдеш задължен за всичко на самия себе си.
* * *
Ако силата на смеха е толкова голяма, че се страхуват от нея, тя не трябва да се изразходва напразно.
* * *
За жената е по-лесно да се целуне с дявола, отколкото да нарече някоя красавица.
* * *
Никога не си заслужава да се хвалиш с бъдещето.
* * *
Не можеш да накараш руския човек да говори дотогава, докато не го разсърдиш и не го изкараш от търпение.
* * *
Оттук дори три години препускай, до никаква държава няма да достигнеш.
* * *
Страхувайки се от смеха, човек ще се запази от това, от което не би го запазила никаква сила.
* * *
Истинската националност не е в описанието на сарафана, а в самия дух на на народа.
* * *
Има ли още барут в чантите?
* * *
Само този труд, който кара човека изцяло да се обърне към себе си и да отиде в себе си, е нашият спасител.
* * *
Там има само един порядъчен човек: прокурорът, но и той, ако кажем истината, е свиня.
* * *
Дори да остане само едно селище с руснаци, то и тогава Русия ще се възроди.
* * *
Със страданията и мъката ние определено придобиваме трохи мъдрост, която не се получава от книгите.
* * *
Стилът на писателя се създава тогава, когато той добре познава този, за когото пише.
* * *
Без добри бащи няма добро възпитание, въпреки всички училища.
* * *
С думите трябва да се отнасяме честно.
* * *
Погледнете на това, обичате ли вие другите, а не дали ви обичат другите.
* * *
Изкуството е примирение с живота.
* * *
Погрижи се първо за себе си, а после за другите: най-напред сам стани с по-чиста душа, а после вече се старай другите да бъдат по-чисти.
* * *
Коя мъка не отнася времето?
* * *
От подигравка се бои даже този, който вече от нищо не се бои.
* * *
Човек никога не е нито съвършено прав, нито съвършено виновен.
* * *
Както и да се бориш с бика, мляко от него няма до получиш.
* * *
Който вече е юмрук, той не може да се разгъне в длан.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Николай Гоголь
ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ
* * *
И какой же русский не любит быстрой езды?
* * *
Жениться – это вам не в баню сходить.
* * *
Мои мысли, моё имя, мои труды будут принадлежать России.
* * *
Родник поэзии есть красота.
* * *
Боже, что за жизнь наша! Вечный раздор мечты с существенностью.
* * *
Едва ли есть высшее из наслаждений, как наслаждение творить.
* * *
Пример сильней правил.
* * *
Страх прилипчивее чумы.
* * *
Часто сквозь видимый миру смех льются невидимые миру слезы.
* * *
Всякому человеку следует выполнить на земле призвание свое добросовестно и честно.
* * *
Нет уз святее товарищества! Отец любит свое дитя, мать любит свое дитя, дитя любит отца и мать. Но это не то, братцы: любит и зверь свое дитя. Но породниться родством по душе, а не по крови, может один только человек.
* * *
Молодость счастлива тем, что у нее есть будущее.
* * *
Долг писателя – не одно только доставление приятного занятия уму и вкусу; строго взыщется с него, если от сочинений его не распространится какая нибудь польза душе и не останется от него ничего в поучение людям.
* * *
В литературном мире нет смерти, и мертвецы так же вмешиваются в дела наши и действуют вместе с нами, как живые.
* * *
Мы зреем и совершенствуемся, но когда? Когда глубже и совершеннее постигаем женщину.
* * *
Односторонний человек самоуверен; односторонний человек дерзок; односторонний человек всех вооружит против себя. Односторонний человек ни в чем не может найти середины.
* * *
Без носа человек – черт знает что: птица не птица, гражданин не гражданин, – просто возьми, да и вышвырни в окошко!
* * *
В природе человека, и особенно русского, есть чудное свойство: как только заметит он, что другой сколько нибудь к нему наклоняется или показывает снисхождение, он сам уже готов чуть не просить прощенья.
* * *
Есть чудная вещь на свете: это бутылка доброго вина. Когда твоя душа потребует другой души, чтобы рассказать всю свою полугрустную историю, заберись в свою комнату и откупорь ее, и когда выпьешь стакан, то почувствуешь, как оживятся все твои чувства.
* * *
Глупость составляет особенную прелесть хорошенькой женщины. По крайней мере, я знал много мужей, которые в восторге от глупости своих жен и видят в ней все признаки младенческой невинности.
* * *
Когда человек влюбится, то он все равно что подошва, которую, коли размочишь в воде, возьми согни – она и согнется.
* * *
Как ни глупы слова дурака, а иногда бывают они достаточны, чтобы смутить умного человека.
* * *
Бывает время, когда иначе нельзя устремить общество или даже все поколение к прекрасному, пока не покажешь всю глубину его настоящей мерзости.
* * *
Терпи, козак, – атаман будешь.
* * *
Да на Руси есть такие прозвища, что только плюнешь да перекрестишься, коли услышишь.
* * *
У писателя только и есть один учитель: сами читатели.
* * *
Чем истины выше, тем нужно быть осторожнее с ними: иначе они вдруг обратятся в общие места, а общим местам уже не верят.
* * *
Господи боже! Какое необъятное расстояние между знанием света и умением пользоваться этим знанием!
* * *
Полюби нас чёрненькими, а беленькими нас всякий полюбит.
* * *
Театр – это такая кафедра, с которой можно много сказать миру.
* * *
Для человека нет большей муки, как хотеть отомстить и не мочь отомстить.
* * *
Забирайте же с собою в путь, выходя из мягких юношеских лет в суровое, ожесточающее мужество, – забирайте с собою все человеческие движения, не оставляйте их на дороге: не подымете потом!
* * *
Сколько волка не корми, всех лосей заповедника на него не спишешь.
* * *
В глубине холодного смеха могут отыскаться горячие искры вечной могучей любви.
* * *
Есть у русского человека враг, непримиримый, опасный враг, не будь которого он был бы исполином. Враг этот – лень.
* * *
Архитектура – тоже летопись мира: она говорит тогда, когда уже молчат и песни, и предания.
* * *
Всякому теперь кажется, что он мог бы наделать много добра на месте и в должности другого, и только не может сделать его в своей должности. Это причина всех зол.
* * *
Никогда жалость так сильно не овладевает нами, как при виде красоты, тронутой тлетворным дыханием разврата.
* * *
Уча других, также учишься.
* * *
Слава не может дать наслажденья тому, кто украл её, а не заслужил; она производит постоянный трепет только в достойном её.
* * *
Городничий глуп, как сивый мерин.
* * *
Чёрт вас возьми, степи, как вы хороши!
* * *
Выражается сильно русский народ! И если наградит кого словцом, то пойдет оно ему в род и потомство, утащит он его с собою и на службу, и в отставку, и в Петербург, и на край света.
* * *
Гнев или неудовольствие на кого бы то ни было всегда несправедливы, в одном только случае может быть справедливо наше неудовольствие – когда оно обращается не против кого либо другого, а против себя самого, против собственной мерзости и против собственного неисполнения своего долга.
* * *
Если уж один бессмысленный каприз бывал причиной переворотов всемирных и заставлял делать глупости умнейших людей, что же было бы тогда, если бы этот каприз был осмыслен и направлен к добру?
* * *
Деньги, как тень или красавица, бегут за нами только тогда, когда мы бежим от них. Кто слишком занят трудом своим, того не может смутить мысль о деньгах, хотя бы даже и на завтрашний день их у него недоставало.
* * *
Вместо того чтобы строго судить свое прошедшее, гораздо лучше быть неумолимым к своим занятиям настоящим.
* * *
Гнев везде неуместен, а больше всего в деле правом, потому что затемняет и мутит его.
* * *
Человек такая скотина, что он тогда только примется за дело, когда узнает, что завтра умирать.
* * *
Женщины – это такой предмет!.. Одни глаза их такое бесконечное государство, в которое заехал человек – и поминай как звали!
* * *
Это уже известно всему свету, что когда Англия нюхает табак, то Франция чихает.
* * *
Искусство стремится непременно к добру, положительно или отрицательно: выставляет ли нам красоту всего лучшего, что ни есть в человеке, или же смеется над безобразием худшего в человеке.
* * *
Непостижимое явление: то, что вседневно окружает нас, что неразлучно с нами, что обыкновенно, то может замечать один только глубокий, великий, необыкновенный талант.
* * *
Человек уже так создан, чтобы требовать вечной помощи других. У всякого есть что то, чего нет у другого; у всякого чувствительнее не та нерва, чем у другого, и только дружный размен и взаимная помощь могут дать возможность всем увидеть с равной ясностью и со всех сторон предмет.
* * *
Я пригласил вас, господа, с тем, чтобы сообщить вам пренеприятнейшее известие: к нам едет ревизор.
* * *
Человек, который отвечает на вопрос ограждающими словами: „Не смею сказать утвердительно, не могу судить по первому впечатлению”, делает хорошо: так предписывает правдивая скромность; но человек, который высказывает в первую минуту свое первое впечатление, не опасаясь ни компрометировать себя, ни оскорбить нежной разборчивости и чувствительных струн друга, – тот человек великодушен.
* * *
Всё непринужденное и легкое у поэта и художника достается слишком принужденно, это и есть плод великих усилий.
* * *
Жить в мире и ничем не обозначить своего существования – это кажется мне ужасным.
* * *
Кто хочет честно пройти свою жизнь, должен в молодости иметь в виду, что когда нибудь он будет стариком, а в старости помнить, что и он когда то был молодым.
* * *
Никакой искусный и гениальный врач не возьмется лечить болезнь до тех пор, пока не узнает весь ход ее и все излучины сопровождавших ее обстоятельств.
* * *
Человек мудр, умен и толков бывает во всем, что касается других, а не себя.
* * *
Русский человек способен на все крайности: увидя, что с полученными небольшими деньгами он не может вести жизнь, как прежде, он с горя может прокутить вдруг то, что ему дано на долговременное содержание.
* * *
Несчастье умягчает человека; природа его становится тогда более чуткой и доступной к пониманию предметов, превосходящих понятие человека, находящегося в обыкновенном и вседневном положении; он как бы весь обращается тогда в разогретый воск, из которого можно лепить все, что ни захотите.
* * *
Стоит только попристальнее вглядеться в настоящее, будущее вдруг выступит само собой.
* * *
Поэзия есть чистая исповедь души, а не порождение искусства или хотенья человеческого; поэзия есть правда души, а потому и всем равно может быть доступна.
* * *
Разум есть несравненно высшая способность, но она приобретается не иначе, как победой над страстями.
* * *
Едва ли есть высшее из наслаждений, как наслаждение творить.
* * *
Человек многоречив всегда, когда в его грусти заключается тайная сладость.
* * *
Смех – великое дело: он не отнимает ни жизни, ни имения, но перед ним виновный – как связанный заяц.
* * *
Если даже тебе случится рассердиться на кого бы то ни было, рассердись в то же время и на себя самого хотя бы за то, что сумел рассердиться на другого.
* * *
Произнесенное метко, все равно что написанное, не вырубливается топором.
* * *
Нет ничего приятнее, как быть обязанным во всем самому себе.
* * *
Если сила смеха так велика, что ее боятся, стало быть, ее не следует тратить по пустому.
* * *
Женщине легче поцеловаться с чёртом, чем назвать кого красавицей.
* * *
Никогда не стоит хвастаться будущим.
* * *
Русского человека до тех пор не заставишь говорить, покуда не рассердишь его и не выведешь совершенно из терпения.
* * *
Отсюда хоть три года скачи, ни до какого государства не доскачешь.
* * *
Боясь смеха, человек удержится от того, от чего бы не удержала его никакая сила.
* * *
Истинная национальность состоит не в описании сарафана, но в самом духе народа.
* * *
Есть ещё порох в пороховницах?
* * *
Только тот труд, который заставляет целиком всего человека обратиться к себе и уйти в себя, есть наш избавитель.
* * *
Один там только и есть порядочный человек: прокурор, да и тот, если сказать правду, свинья.
* * *
Если русских останется только один хутор, то и тогда Россия возродится.
* * *
Страданиями и горем определено нам добывать крупицы мудрости, не приобретаемой в книгах.
* * *
Слог у писателя образуется тогда, когда он знает хорошо того, кому пишет.
* * *
Без хороших отцов нет хорошего воспитания, несмотря на все школы.
* * *
Обращаться со словами нужно честно.
* * *
Смотрите на то, любите ли вы других, а не на то, любят ли вас другие.
* * *
Искусство есть примирение с жизнью.
* * *
Позаботься прежде о себе, а потом о других: стань прежде сам чище душою, а потом уже старайся, чтобы другие были чище.
* * *
Какого горя не уносит время?
* * *
Насмешки боится даже тот, кто уже ничего не боится.
* * *
Человек никогда не бывает ни совершенно прав, ни совершенно виноват.
* * *
Как с быком не биться, а молока от него не добиться.
* * *
Кто уже кулак, тому не разогнуться в ладонь.
---------------
Руският писател, драматург, поет, литературен критик и публицист Николай Гогол (Николай Васильевич Яновский/ Гоголь) е роден на 20 март/1 април 1809 г. в с. Сорочинци, Полтавска губерния, днес с. Големи Сорочинци в Украйна. Завършва гимназията за висши науки в гр. Нежин, Черниговска област. От 1828 г. живее в Санкт Петербург. Работи като помощник лектор по световна история в Петербургския институт и преподавател в Патриотичния институт. Сътрудничи на издания като „Северные цветы”, „Отечественные записки” и „Литературная газета”. От 1836 г. десетина години с малки прекъсвания живее в Германия, Швейцария, Франция, Австрия, Чехия и Италия, където продължава да твори. Почетен член е на Московския университет (1844 г.). Автор е на романтичната идилия „Ганц Кюхельгартен” (1829 г.), повестите „Вечера на хуторе близ Диканьки” (в две части, 1831 и 1832 г.), „Повесть о том, как поссорился Иван Иванович с Иваном Никифоровичем” (1834 г.), „Старосветские помещики” (1835 г.), „Вий” (1835 г.), „Нос” (1835 г.), „Тарас Бульба” (1842 г.), сборниците „Арабески” (в две части, 1835 г.) и „Миргород” (1835 г.), пиесите „Женитьба” (1833 г.), „Записки сумасшедшего” (1834 г.), „Ревизор” (1836 г.), „Шинель” (1842 г.) и др. Класик на руската литература, творбата му „Похождения Чичикова или Мёртвые души” (1842 г.) е първият модерен руски роман. Умира на 21 февруари/4 март 1852 г. в Москва.