„ПЕТРОГРАД”
Вера Иосифовна Лурье (1901-1998 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПЕТРОГРАД
Заглушила самотната тягостна скука,
да забравя Берлин, да погледна назад
и да видя през версти и дълга разлъка
този роден вечерен мой тих Петроград.
Туй, което извън географското име
в исторически прашен архив моят свят
над преданията и над памет за Рим е
смутен прилив на нежност и дажбица хляб.
Ако слънце в далечни пространства изгасва,
папироси „Зефир”, пестеливи слова...
Пролетес тротоари с тревица прорастват,
на старинно и пусто мирише трева.
Ударения
ПЕТРОГРАД
Заглуши́ла само́тната тя́гостна ску́ка,
да забра́вя Берли́н, да погле́дна наза́д
и да ви́дя през ве́рсти и дъ́лга разлъ́ка
то́зи ро́ден вече́рен мой ти́х Петрогра́д.
Туй, кое́то извъ́н геогра́фското и́ме
в истори́чески пра́шен архи́в мо́ят свя́т
над преда́нията и над па́мет за Ри́м е
сму́тен при́лив на не́жност и да́жбица хля́б.
Ако слъ́нце в дале́чни простра́нства изга́сва,
папиро́си „Зефи́р”, пестели́ви слова́...
Пролете́с тротоа́ри с треви́ца прора́стват,
на стари́нно и пу́сто мири́ше трева́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Вера Лурье
ПЕТРОГРАД
Подавив одиночества душную скуку,
Позабыв про Берлин, оглянуться назад
И увидеть сквозь версты и годы разлуки
Этот тихий, вечерний, родной Петроград.
То, что вне географий, и может быть мимо,
Не попало в истории пыльный архив,
То, что больше преданий и памяти Рима,
Хлеб пайковый и нежности смутный прилив.
Когда солнце не в очередь только и дали,
„Папиросы Зефир” и скупые слова...
А весною панели травой прорастали,
Запустением, древностью пахла трава.
---------------
Руската поетеса Вера Лурие (Вера Иосифовна Лурье) е родена на 8/21 април 1901 г. в Санкт Петербург. След завършването на гимназия участва в поетичното студио на Николай Гумильов към Дома на изкуствата в Петербург, член е на групата на акмеистите „Звучащая раковина”. През 1921 г. емигрира в Германия. Работи като учителка по руски език. Член е на Съюза на руските писатели и журналисти в Берлин. Изявява се като поет и литературен критик в издания като „Голос России”, „Дни” и „Новая русская книга”, публикува стихове в емигрантски списания, алманаси и сборници като „Сполохи”, „Звучащая раковина”, „Струги”, „Воля России”, „Невод”, „Русская мысль” и др. Автор е на издадената в Западен Берлин стихосбирка „Стихотворения” (1987 г.). Умира на 11 септември 1998 г. в Берлин, Германия. Нейни стихове са включени в антологията „Вернуться в Россию”.