Признание
Обичам лудите глави—
те скитат в хиляди посоки
и никога не им върви
да вземат постове високи.
Те много често нямат дом
и другите им се присмиват,
след някакъв жесток разгром
до смърт от болка се напиват.
И после тръгват пак на път—
уверени и упорити,
така до сетен дъх вървят
и всичко плащат със главите си.
Сразена пада глупостта…
Умират догмите със нея…
Най-сетне техен е света
и имат Домове - Музеи.
Издигат паметник от страх
ония, дето са ги гонили,
пред тях се спират със поклони
и все пак— се боят от тях.
Че те са мъртви, но уви!—
дори и мъртви са опасни…
Обичам лудите глави—
горещи, буйни и прекрасни!
Христо Банковски
Признание
Люблю упрямых дураков,
крылато в дверь входящих боком,
парящих ой как высоко
в виду насестов невысоких.
Без дома часто, дураки,
терпя укусы гомоволков,
напьются вусмерть от тоски,
забыться дабы ненадолго,
и вновь на круги, спросу нет,
собой рискуя как немногим...
За дураками на тот свет
порой уходят даже догмы.
Свергают памятники тем,
дома-музеи строят этим,
весну носившим на хвосте
великим, надо же, поэтам.
Возводят их на пьедестал,
умы и гордость разных наций,
и те, чья совесть нечиста,
поклоны бьют, зане боятся
забронзовелых целиком
пост мортем, но ещё опасных.
Люблю упрямых дураков,
горячих, умных и прекрасных!
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы