Мъжът и вятърът
Не вятъра обичам аз –
любовникът немирен!
Той разпилява любовта,
не помни мойто име.
Той влиза във кръвта,
изгаря всяка клетка,
с пустинна сухота
напуква устни бледи...
Пристига - ураган,
беснее, маски свлича...
Вълните в океан
пред него коленичат.
Връхлита нежелан,
съкровища пилее
и те оставя сам,
за обич да копнееш.
---
Не вятъра! Мъжа обичам аз!
Гласа му, очите,
походката смела,
усмивката светла,
ръцете му силни,
гърдите му, пълни
с целувки неспирни,
и устните,
пламенни думи шептящи...
Мъжа обичам аз – не вятъра...
В сърцето си гнездо съм свила,
където вечер със завивка топла
той пази ме от пагубния вятър!
05.09.2011г.
Мария Шандуркова