„ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ”
Николай Степанович Гумилёв (1886-1921 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИЗКАЗВАНИЯ, ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ
* * *
Аз винаги вървях по пътя на най-голямото съпротивление.
* * *
Всяка любов е първа.
* * *
Победа, слава, подвиг – бледи думи, изгубени сега.
* * *
Боговете като мухи се събраха около жертвоприносителя.
* * *
Като пожар в гората е любовта в съдбата.
* * *
На 18 години всеки прави от себе си приказка.
* * *
Аз, носителят на мисъл велика, не мога, не мога да умра.
* * *
Приятелю мой, прокълнат е този, който се страхува.
* * *
Аз съм вечният брат на пропастите и бурите.
* * *
От всичко казано се вижда, че преводачът на поет трябва да бъде поет, а освен това внимателен изследовател и проникновен критик, който, избирайки най-характерното за всеки автор, си позволява при необходимост да жертва останалото. И той трябва да забрави своята личност, мислейки само за личността на автора.
* * *
Първото, което привлича вниманието на читателя и по всяка вероятност е най-важното, макар и често неосъзнавано основание за създаването на стихотворение – това е мисълта или по-точно образът, защото поетът мисли образно.
* * *
Аз мисля, че в зората на човечеството хората също са живели нервно, творили са, умирали са рано. Трудно ми е да повярвам, че човек, който всеки ден обядва и всяка нощ спи, може да допринесе нещо в съкровищницата на културата на духа. Само пост и бдение, дори да са неволни, пробуждат в човека особени, дремещи преди това сили.
* * *
В тъгата на моята плът, в печалта на сърцето, и в пек, и в студ, в тъмнина и в мрак, във въздишки и плач – напред ще вървя аз!
* * *
Нека на света има сълзи, но на света има битки.
* * *
Смъртта е правдива, а животът мърмори лъжа.
* * *
В литературата няма други закони освен закона за радостното и плодотворно усилие – ето за това трябва винаги да ни напомня името на Теофил Готие. От 1836 г. до 1871 – годината на смъртта му, Готие пише всяка седмица фейлетони за театър, литература и изкуство, отначало в „La Presse”, а после в „Journal Officiel”. И въпреки че тази работа страшно му дотягала и му отнемала време и сили, които можел да използва за писане на стихове, и че той наричал с мъка свободното време десета муза – той се занимавал с нея така грижливо и даже вдъхновено, че фейлетоните му гърмели по цял Париж и на тях, повече отколкото на стиховете и романите, дължал своята популярност приживе.
* * *
Само умореният е достоен да се моли на боговете, само влюбеният – да стъпва по пролетните ливади.
* * *
Мъртвият и спящият приятел си приличат, двамата не познават лицето на смъртта.
* * *
Въпросът за римите много е занимавал поетите: Волтер е изисквал слухови рими, Теодор де Банвил – зрителни, Байрон охотно е римувал собствени имена и е използвал сложни рими, парнасците – богати, Верлен, обратното – приглушени, символистите често прибягват към асонанси. Преводачът следва да си изясни характера на римите на автора и да го спазва.
* * *
В стиховете често се срещат успоредици, повторения – пълни, обърнати, съкратени, точни указания за време или място, цитати, размесени в строфата, и други прийоми на особеното хипнотизиращо въздействие върху читателя. Препоръчва се те да се съхранят грижливо, като се жертва по-малко същественото. Освен това много поети обръщат голямо внимание на смисловото значение на римите.
* * *
Изпратиха нашия полк да огледа дали немците не искат да прережат пътя, а ако да, да им попречим. Работа чисто кавалерийска. Снарядите избухваха все по-близо и по-близо, все по-често и по-често, а ние никак не се безпокояхме и току-що пристигналият да ни отведе офицер каза, че пехотата вече се е оттеглила и обстрелват именно нас. Лицата на войниците веднага просветнаха. За малкия отряд е много ласкателно, когато изразходват за него тежки снаряди.
* * *
За да не измръзнеш, никога не си лягай с шинела, а само се покрий с него.
* * *
Наложи се да вървим право към предполагаемия враг. Аз тръгнах, привеждайки се и очаквайки всяка минута да получа куршум като този, който сам току-що изпратих на несретния немец. И право пред себе си в горичката видях лисица. Пухкавият червеникаво-кафяв звяр грациозно и бавно пълзеше между стволовете. Рядко в живота ми се е случвало да изпитам такава чиста, обикновена и силна радост. Където има лисица, там навярно няма хора. Пътят към нашето отстъпление е свободен.
* * *
Детски мъдро, до болка сладко усещане за собственото незнание – това ни дава неизвестното.
* * *
Само на небето са известни пределите на нашите сили, потомството ще прецени кой колко е укрил.
* * *
Колко сладко е да се живее, колко сладко е да се побеждават морето и момичетата, враговете и словото.
* * *
Звездите се накланяха близко-близко и бяха лъжливи и уверени като очите на девойка, която е съгрешила и иска да скрие своя позор.
* * *
Сърцето ти искаше битка: забрави за смъртта и не се страхувай!
* * *
Всяко направление е влюбено в един или друг творец и епоха. Скъпите гробове свързват хората повече от всичко.
* * *
Аз знам, че са ни дадени любовни нощи и ярки, горещи дни за война.
* * *
Да се боледува – това е такова безобразие, че дори семейството не бива да участва в него.
* * *
Аз смятам, че да се явиш на изпит, след като си се подготвил за него, това е все едно да играеш с белязани карти.
* * *
Бедност на въображението показва онзи, който си представя еволюцията на личността винаги в условията на времето и пространството.
* * *
Този, който е могъл да бъде с теб, вече няма какво да обича на земята.
* * *
Ние, уланите, разговаряхме със сериозните брадати казаци, проявявайки онази изискана любезност, с която се отнасят един към друг кавалеристите от различните части.
* * *
Нито един рицар не се страхува за съдбата на своята дама така, както кавалеристът за безопасността на артилерията, намираща се под негово прикритие. Това, че той може всяка минута да избяга, препускайки, го кара да остане на своя пост докрай.
* * *
За живия – да тъгува – е негова участ.
* * *
Забрави за смъртта – ще постигнеш живота!
* * *
Ние чувахме как спокойно-гордо прозвуча английският, набожно – руският, а испанският така празнично и бляскаво, сякаш цялата тази нация се състоеше от двайсетгодишни юноши и девойки, събрали се да потанцуват.
* * *
Какъв скандал! В присъствието на целия двор, в присъствието на самия крал да се осмели да прочете хубави стихове!
* * *
Да се разрушават легендите се оказа по-трудно, отколкото да се създават.
* * *
И най-добрата девойка не може да даде повече от това, което има в нея.
* * *
И в мъката сърцето намира наслада.
* * *
Светът е само лъч от образа на приятеля, всичко друго е негова сянка.
* * *
Ние ще се срещнем, може би – светът е голям.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Николай Гумилёв
ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ
* * *
Я всегда шел по линии наибольшего сопротивления.
* * *
Каждая любовь первая.
* * *
Победа, слава, подвиг – бледные слова, затерянные ныне.
* * *
Боги, как мухи, собрались к приносящему жертву.
* * *
Как пожар в лесу, любовь – в судьбе.
* * *
В 18 лет каждый из себя делает сказку.
* * *
Я, носитель мысли великой, не могу, не могу умереть.
* * *
Друг мой, тот, кто боится, проклят.
* * *
Я пропастям и бурям вечный брат.
* * *
Из всего сказанного видно, что переводчик поэта должен быть сам поэтом, а, кроме того, внимательным исследователем и проникновенным критиком, который, выбирая наиболее характерное для каждого автора, позволяет себе, в случае необходимости, жертвовать остальным. И он должен забыть свою личность, думая только о личности автора.
* * *
Первое, что привлекает внимание читателя и, по всей вероятности, является важнейшим, хотя часто бессознательным, основанием для создания стихотворения – это мысль или, точнее, образ, потому что поэт мыслит образами.
* * *
Я думаю, что на заре человечества люди так же жили нервами, творили много и умирали рано. Мне с трудом верится, чтобы человек, который каждый день обедает и каждую ночь спит, мог вносить что-нибудь в сокровищницу культуры духа. Только пост и бдение, даже если они невольные, пробуждают в человеке особые, дремавшие прежде силы.
* * *
В тоске моей плоти, в печали сердца, и в жар и в стужу, в темноте и во мраке, во вздохах и плаче, – вперед пойду я!
* * *
Пусть в мире есть слезы, но в мире есть битвы.
* * *
Правдива смерть, а жизнь бормочет ложь.
* * *
В литературе нет других законов, кроме закона радостного и плодотворного усилия – вот о чем всегда должно нам напоминать имя Теофиля Готье. С 1836 по 1871, год смерти, Готье писал еженедельные фельетоны о театре, литературе и искусстве, сначала в „La Presse”, потом в „Journal Officiel”. И несмотря на то, что эта работа страшно тяготила его, отнимая время и силы, которые можно было бы употребить на писание стихов, так, что он с горечью называл свободное время десятой музой, – он занимался ею так заботливо и даже вдохновенно, что его фельетоны гремели по всему Парижу и им, более чем стихам и романам, он обязан своей популярностью при жизни.
* * *
Только усталый достоин молиться богам, только влюблённый – ступать по весенним лугам.
* * *
Мертвый и спящий друг с другом схожи, оба не знают лика смерти.
* * *
Вопрос о рифмах много занимал поэтов: Вольтер требовал слуховых рифм, Теодор де Банвиль – зрительных, Байрон охотно рифмовал имена собственные и пользовался составными рифмами, парнасцы – богатыми, Верлен, наоборот, – потушенными, символисты часто прибегают к ассонансам. Переводчику следует выяснить себе характер рифм автора и следовать ему.
* * *
В стихах часто встречаются параллелизмы, повторения полные, перевернутые, сокращенные, точные указания времени или места, цитаты, вкрапленные в строфу, и прочие приемы особого, гипнотизирующего воздействия на читателя. Их рекомендуется сохранять тщательно, жертвуя для этого менее существенным. Кроме того, многие поэты обращали большое внимание на смысловое значение рифмы.
* * *
Наш полк отправили посмотреть, не хотят ли немцы перерезать дорогу, и если да, то помешать им в этом. Работа чисто кавалерийская. Снаряды рвались все ближе и ближе, все чаще и чаще, мы нисколько не беспокоились, и только подъехавший, чтобы увести нас, офицер сказал, что пехота уже отошла и это обстреливают именно нас. У солдат сразу просветлели лица. Маленькому разъезду очень лестно, когда на него тратят тяжелые снаряды.
* * *
Чтобы не озябнуть, никогда не ложиться в шинели, а только покрываться ею.
* * *
Дальше приходилось идти прямо на предполагаемого врага. Я пошел, согнувшись и ожидая каждую минуту получить пулю вроде той, которую сам только что послал неудачливому немцу. И прямо перед собой в перелеске я увидел лисицу. Пушистый красновато-бурый зверь грациозно и неторопливо скользил между стволов. Не часто в жизни мне приходилось испытывать такую чистую, простую и сильную радость. Где есть лисица, там наверное нет людей. Путь к нашему отступлению свободен.
* * *
Детски-мудрое, до боли сладкое ощущение собственного незнания, – вот то, что нам даёт неведомое.
* * *
Лишь небу ведомы пределы наших сил, потомством взвесится, кто сколько утаил.
* * *
Как сладко жить, как сладко побеждать моря и девушек, врагов и слово.
* * *
Звезды наклонялись близко-близко и были лживы и уверенны, как очи девушки, которая согрешила и хочет скрыть свой позор.
* * *
Твое сердце хотело битвы: забудь про смерть и не бойся!
* * *
Всякое направление испытывает влюблённость к тем или иным творцам и эпохам. Дорогие могилы связывают людей больше всего.
* * *
Я знаю, что ночи любви нам даны и яркие, жаркие дни для войны.
* * *
Болеть – это такое безобразие, что даже фамилия не должна в нём участвовать.
* * *
Я считаю, что прийти на экзамен, подготовившись к нему – это всё равно, что играть с краплеными картами.
* * *
Бедность воображения обнаружит тот, кто эволюцию личности будет представлять себе всегда в условиях времени и пространства.
* * *
И тому, кто мог с тобой побыть, на земле уж нечего любить.
* * *
Мы, уланы, беседовали со степенными бородатыми казаками, проявляя при этом ту изысканную любезность, с которой относятся друг к другу кавалеристы разных частей.
* * *
Ни один рыцарь так не беспокоится о судьбе своей дамы, как кавалерист о безопасности артиллерии, находящейся под его прикрытием. То, что он может каждую минуту ускакать, заставляет его оставаться на своем посту до конца.
* * *
Для живого – тосковать – его доля.
* * *
Забудь о смерти, – достигнешь жизни!
* * *
Мы слышали, как спокойно-гордо прозвучал английский, набожно – русский, а испанский так празднично и блестяще, как будто вся эта нация состояла из двадцатилетних юношей и девушек, собравшихся потанцевать.
* * *
Какой скандал! В присутствии всего двора, в присутствии самого короля осмелиться прочитать хорошие стихи!
* * *
Разрушать легенды оказалось труднее, чем их создавать.
* * *
Лучшая девушка дать не может больше того, что есть у неё.
* * *
И в горечи сердце находит усладу.
* * *
Мир лишь луч от лика друга, все иное – тень его.
* * *
Мы встретимся, быть может, – мир широк.
---------------
Руският поет, писател, литературен критик и преводач Николай Гумильов (Николай Степанович Гумилёв) е роден на 3/15 април 1886 г. в Кронщад. Първото му публикувано стихотворение е във в. „Тифлисском листке” през 1902 г. През 1906-1907 г. живее в Париж, където изучава живопис, слуша лекции по френска литература в Сорбоната и издава сп. „Сириус”. Пътешества в различни страни на Европа и Африка. През 1912 г. изучава старофренска поезия в историко-филологическия факултет на Петербургския университет. Съиздател е на сп. „Аполлон” (1909 г.) и сп. „Гиперборей” (1912 г.), съосновател е на литературното общество „Цех поэтов” (1911 г.). Доброволец е в Първата световна война, има военни отличия. Член е на Всерусийския съюз на поетите (1920 г.). Автор е на стихосбирките „Горы и ущелья” (в ръкопис, 1901 г.), „Путь конквистадоров” (1905 г.), „Романтические цветы” (1908 г.), „Жемчуга” (1910 г.), „Чужое небо” (1912 г.), „Колчан” (1916 г.), „Костёр” (1918 г.), „Фарфоровый павильон” (1918 г.), „Шатёр” (1921 г.), „Огненный столп” (1921 г.), на 8 пиеси, сред които драматичната приказка „Дитя Аллаха” (1917 г.) и драматичната поема „Гондла” (1917 г.), книги с преводна поезия, литературна критика и др. Създател е и един от водещите руски представители на течението акмеизъм. На 26 август 1921 г. близо до Петроград Гумильов е разстрелян като участник в контрареволюционен заговор. През 1992 г. поетът е реабилитиран.