Галена Воротинцева -Големите неща

Доктор Эф
На Лидия

Големите неща са малки.
Не са по-тежки от сълза.
Сравними са с една ключалка
на незаключена врата.

Големите неща не викат,
излишен шум не вдигат те.
Завързали са си езика –
света да чуват по-добре.

И тихичко, полека-лека,
във капка дъжд или в сълза
ще дойдат близко до човека
най-дребните на вид неща.

Големите неща са стари.
Не им подхожда ярък фон.
Не чакат нито мемоари,
ни сцена, нито микрофон.

И от това доколко чува
нещата, мънички наглед,
си проличава колко струва
и колко е голям човек.

(перевод с болгарського Стафидова В.М.)

Большое нечто

Всегда большое нечто в малом
Не больше слёз, лишь рассмотри -
Как ключ к секретам небывалым
Любой распахнутой двери.

Большое нечто не крикливо
Ведь в лишнем шуме счастья нет
Язык подвязан совестливый
Чтоб лучше слышать белый свет.

Но потихоньку, еле-еле
Слезой из глаз или дождём
Придёт, вы как бы ни хотели
На вид, как «нечто» ни о чём.

А им и прожит век немалый
И не подходит яркий фон
Не надо сцен и мемуаров
Ему не нужен микрофон

Каким вниманьем удостоит
Любое нечто имярек
Узнать есть шанс чего он стоит,
И как велик есть человек.