На Лидия
Големите неща са малки.
Не са по-тежки от сълза.
Сравними са с една ключалка
на незаключена врата.
Големите неща не викат,
излишен шум не вдигат те.
Завързали са си езика –
света да чуват по-добре.
И тихичко, полека-лека,
във капка дъжд или в сълза
ще дойдат близко до човека
най-дребните на вид неща.
Големите неща са стари.
Не им подхожда ярък фон.
Не чакат нито мемоари,
ни сцена, нито микрофон.
И от това доколко чува
нещата, мънички наглед,
си проличава колко струва
и колко е голям човек.
(перевод с болгарського Стафидова В.М.)
Большое нечто
Всегда большое нечто в малом
Не больше слёз, лишь рассмотри -
Как ключ к секретам небывалым
Любой распахнутой двери.
Большое нечто не крикливо
Ведь в лишнем шуме счастья нет
Язык подвязан совестливый
Чтоб лучше слышать белый свет.
Но потихоньку, еле-еле
Слезой из глаз или дождём
Придёт, вы как бы ни хотели
На вид, как «нечто» ни о чём.
А им и прожит век немалый
И не подходит яркий фон
Не надо сцен и мемуаров
Ему не нужен микрофон
Каким вниманьем удостоит
Любое нечто имярек
Узнать есть шанс чего он стоит,
И как велик есть человек.