„ДА, Я ПЕВАЛ, КОГДА МЕНЯ МАНИЛО...”
Константин Сергеевич Аксаков (1817-1860 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ДА, ПЕЕХ АЗ, КОГАТО БЯХ ПРИМАМЕН
Да, пеех аз, когато бях примамен
от прелестното земно битие,
когато бе луната мила, славна
и целият свят храм за нея бе.
Когато, неразбрал, че бури дебнат,
със смях платното корабно развях,
аз вярвах в щастието земно,
в горчивото съмнение не бях.
Ударения
ДА, ПЕЕХ АЗ, КОГАТО БЯХ ПРИМАМЕН
Да, пе́ех а́з, кога́то бя́х прима́мен
от пре́лестното зе́мно битие́,
кога́то бе луна́та ми́ла, сла́вна
и це́лият свят хра́м за не́я бе́.
Кога́то, неразбра́л, че бу́ри де́бнат,
със смя́х платно́то ко́рабно развя́х,
аз вя́рвах в шта́стието зе́мно,
в горчи́вото съмне́ние не бя́х.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Константин Аксаков
ДА, Я ПЕВАЛ, КОГДА МЕНЯ МАНИЛО...
Да, я певал, когда меня манило
Прелестное, земное бытие,
Когда луна молилась и любила
И целый мир был храмом для нее.
Когда, не знав ни бури, ни ненастья,
Я весело ветрило развивал –
Я веровал в земное счастье
И горького сомнения не знал.
1834 г.
---------------
Руският поет, писател, драматург, публицист, литературен критик и преводач Константин Аксаков (Константин Сергеевич Аксаков) е роден на 29 март/10 април 1817 г. в с. Аксаково, Оренбургска губерния. От 1826 г. живее в Москва. Завършва словесния факултет при Московския държавен университет (1835 г.). Членува в литературно-философското обединение на Николай Станкевич (1832-1837 г). През 1846 г. защитава дисертация и получава звание магистър по руска словесност. Публикува поезия в издания като „Москвитянин”, „Отечественные записки”, „Московский сборник”, „Телескоп”, „Московский наблюдатель”, „Русская беседа” и др. Превежда поезия на Шилер, Гьоте и др. Редактор е на в. „Молва” (от 1857 г.), основател и редактор е на сп. „Русская беседа” (1856-1860 г.). Действителен член е на Обществото на любителите на руската словесност (1858 г.). Идеолог е на славянофилството в Русия. Автор е на водевила „Почтовая карета” (1845 г.), драмата „Освобождение Москвы в 1612 году” (1848 г.), комедията „Князь Луповицкий” (1850 г.), драматичната пародия в стихове „Олег под Константинополем” (1858 г.), монографии и обзори с литературна критика и исторически изследвания като „Несколько слов о поэме Гоголя: Похождения Чичикова или мертвые души” (1842 г.), „Ломоносов в истории русской литературы и русского языка” (1847 г.), „О внутреннем состоянии России” (1855 г.), „О русском воззрении” (1856 г.), „Краткий исторический очерк земских соборов” (1861 г.), мемоарите „Воспоминания студенчества 1832-1835 годов” (1855 г.) и др. Умира на 7/19 декември 1860 г. на о. Закинтос, Йонийския архипелаг в Гърция.