Красимир Георгиев. Игра

Лилия Охотницкая
Игру затеять странную смогли
Совсем нежданно и скоропостижно мы.
И руки свои бледные вплели
Мы в ржавчину банальную, верижную.
Ну, и зачем была эта игра?
Близка ли нам, иль, совершенно чуждая?
Мы поняли, когда пришла пора:
Игра для нас совсем, совсем ненужная.
Как бабочка над пламенем свечи,
Любовь сгорела. Навсегда покинула.
А мы, почти не ведая причин,
Гадали: "Почему же она сгинула?"
Пришло к нам слово грустное - развод.
Окончилась игра, и стало горестно.
Но, что же делать, раз таков исход
Лирической печальной этой повести?

Перевод с болгарского Лилии Охотницкой

Оригинал:
Играта

И започнахме странна игра
ненадейно и скоропостижно,
неграмотници в любовта,
сплели бледни ръци във верижна
и лъжива банална ръжда.
От играта ни нямаше нужда-
пеперудата на свещта
близка ли е или е чужда?
Правилата от брачен живот
с равнодушие ще ни подсещат,
за логичния исход - развод.
Свърши играта на вещици,
Пеперудата ще изгори
над свещта с мимолетно откритие
на закона, че има игри
без финал, а и без победител.