Стриптиз
Как часто, музы ли во имя,
отчаявшись— «кому ты нужен»,
я оголял перед чужими
как проститутку свою душу.
Я ждал сочувствия и веры,
и слёз родной не замечая,
водил по глумищу на нервах
ради пирожных с кофе-чаем.
Она плясала, обнимая
фонарь как все привычно красный.
Народ её придиркой маял:
«Полицемерней о прекрасном!»
И слёзы капали на землю,
а медяки валились в шапку
мою. Душа, рыдая пела.
А ей: «Повеселее, лапка!»
Толпа помалу расходилась—
и представленье завершалось.
Душа как в судороге билась
от холода под ветром шалым.
За нами рынок запирали.
Народ мой, чтоб ты был здоровый!
Я кутал душу: «Не пропали!
Пустяк, согрейся под покровом...»
Она, простуженная, робко
ждала грядущего стриптиза.
Проклятый ветер выл утробно
в меху души потёртой ризы.
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Стриптийз
Как често във живота блудкав,
в отчаян миг или в позорен,
разголвах като проститутка
душата си пред чужди хора.
И търсещ помощ, търсещ вяра,
недочувайки дори как плаче,
аз я разхождах сред пазара,
да припечеля от зяпачи.
И те се трупаха и— моля:
«Насам! Насам! Сган лицемерна!»
танцуваше тя— тъжно гола
под собствената си латерна.
И капеха: сълзи в земята
и стъпки по пръстта нагряна,
и— срам и болки по снагата,
грошове— в капата съдрана.
Но свърши зрелището. Сълзи,
тълпи— изчезнаха. Сам. Вятър рошав.
И само тя, душата зъзне
насред площада гола още.
И най-последна я прибирам.
Душа ли? Имаш много здраве,
народе! Свърши панаира!
В балтон я пъхвам. Зид й правя!
Но през зида и през балтона,
през времето пак я напада
проклетият зъл вятър— оня,
останал още от площада.
Дамян Дамянов