„РАЗДЕЛ”
Александр Пантелеймонович Баласогло (1813-1893 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
РАЗДЕЛЯНЕ
Живейте, вий деца на суетата,
сред балове и облекла шикозни,
оркестър струнен, блик от красота,
галоп и валс, и аромат на рози.
Кръжете в танца си в среднощен час,
почивайте си в тиха нега късна,
бях тигър в клетката ви, но от вас
в далечни набези се аз откъсвам!
Слухът ви е в краката; чувам вън
прегракнал вой на есенния вятър –
не съм ли там, където с гневен звън
гора бунтува, бич е за водата?
На суетата вечно вий сте гост
сред парк и зала с веселяци много,
там тъне ум, цвърчат шеги, към тоз
разврат приличието гледа строго.
А аз съм сам – в свят ням и пуст съм аз,
под свод кънтящ на руините скитам,
там през прозореца поглежда храст
и Феб ту в ширите блести, ту скрит е;
където спи метежен океан
на облачната вис под балдахина,
като пророк бушува ураган
и стене в бездна сган под исполина;
където в нощния покой до мен
на ручея небето звездно брат е,
сред звездния безброй да бъдат в плен
очите ми, звездеещи с душата!
Приятел съм на ручея, не ваш:
той не търпи ласкателство небрежно
с ум на тълпа; на битието страж,
той сам шурти си с ропот безнадежден.
Приятел съм, щом диша и боли,
променяйки в света вида и хода,
с безмълвно минало да сподели
знак умствен, мисъл в живата природа.
Аз чужд съм ви. Извън живот и бал!
Сред пущинака мисълта ми скита:
в задушния й гроб е вашта зала
на вечен пир – в чертога на звездите.
Ударения
РАЗДЕЛЯНЕ
Живе́йте, ви́й деца́ на суета́та,
сред ба́лове и облекла́ шико́зни,
орке́стър стру́нен, бли́к от красота́,
гало́п и ва́лс, и арома́т на ро́зи.
Кръже́те в та́нца си в средно́штен ча́с,
почи́вайте си в ти́ха не́га къ́сна,
бях ти́гър в кле́тката ви, но от ва́с
в дале́чни на́бези се аз откъ́свам!
Слухъ́т ви е в крака́та; чу́вам въ́н
прегра́кнал во́й на е́сенния вя́тър –
не съм ли та́м, къде́то с гне́вен звъ́н
гора́ бунту́ва, би́ч е за вода́та?
На суета́та ве́чно ви́й сте го́ст
сред па́рк и за́ла с веселя́ци мно́го,
там тъ́не у́м, цвърча́т шеги́, към то́з
развра́т прили́чието гле́да стро́го.
А а́з съм са́м – в свят ня́м и пу́ст съм а́з,
под сво́д кънтя́шт на руини́те ски́там,
там през прозо́реца погле́жда хра́ст
и Фе́б ту в ши́рите блести́, ту скри́т е;
къде́то спи́ мете́жен океа́н
на о́блачната ви́с под балдахи́на,
като́ проро́к бушу́ва урага́н
и сте́не в бе́здна сга́н под исполи́на;
къде́то в но́штния поко́й до ме́н
на ру́чея небе́то зве́здно бра́т е,
сред зве́здния безбро́й да бъ́дат в пле́н
очи́те ми, звезде́ешти с душа́та!
Прия́тел съм на ру́чея, не ва́ш:
той не търпи́ ласка́телство небре́жно
с ум на тълпа́; на битие́то стра́ж,
той са́м шурти́ си с ро́пот безнаде́жден.
Прия́тел съм, штом ди́ша и боли́,
проме́няйки в света́ вида́ и хо́да,
с безмъ́лвно ми́нало да сподели́
знак у́мствен, ми́съл в жи́вата приро́да.
Аз чу́жд съм ви. Извъ́н живо́т и ба́л!
Сред пуштина́ка мисълта́ ми ски́та:
в заду́шния й гро́б е ва́шта за́ла
на ве́чен пи́р – в черто́га на звезди́те.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Баласогло
РАЗДЕЛ
Вам жизнь, вам бал, о дети суеты:
Вам люстры свеч, вам яркие наряды,
Оркестр смычков, сиянье красоты,
И запах роз, и вальс, и галопады.
Вам до утра кружиться в вихре игр
И отдыхать в объятьях тихой неги, –
Мне – мысль и мир; я в вашей клетке тигр,
Я рвусь от вас в далекие набеги!
Ваш слух в ногах; мне же слышен у окна
Унылый вой осенней непогоды, –
И я не там, где, ярая, она
Бунтует лес, бичует в пену воды?..
Вы вечно все, где ваша суета,
Где сад иль зал, где весело и много,
Где тонет ум, щебечет острота,
Ханжит разврат, приличье смотрит строго.
А я – туда, где мир и нем и пуст,
Бреду один, под гулкий свод развалин,
Куда в окно заглядывает куст
И Феб то скрыт, то блещет из прогалин;
Туда, где спит мятежный океан
Под сенью туч, нависших балдахином;
Где, как пророк, бушует ураган
И стонет хлябь, как чернь под исполином;
Где я стыжусь, когда в ночной тиши
Всё небо звезд глядит в ручей со мною,
Что я искал для взора и души
Лазурь очей, звездящихся душою!..
Я вам не друг; скорей я друг ручья:
Он не мирит ласкательством небрежным
С умом толпы, с задачей бытия;
Он сам журчит роптаньем безнадежным.
Я друг всему, что дышит и болит,
Меняя вид в однообразном ходе;
Что о былом безмолвно говорит,
Что знак уму, что мысль в живой природе.
Но вам – я чужд. Возьмите жизнь и бал!..
Моя же мысль несется в глушь скитанья:
Ей душный гроб – набитый вами зал,
И вечный пир – в чертоге мирозданья.
1838 г.
---------------
Руският поет и публицист Александър Баласогло (Александр Пантелеймонович Баласогло) е роден на 23 октомври/4 ноември 1813 г. в гр. Херсон. От 13-годишен е юнга в Черноморския флот, участва във войната с Турция от 1828-1829 г. Посещава лекции за изучаване на източни езици в Петербургския университет. След 1835 г. работи в Министерството на народната просвета, Комитета за чуждестранна цензура и Министерството на външните работи. Публикува в издания като „Чтения в обществе истории и древностей Российских при Московском университете”, „Николаевский вестник” и др. Издава енциклопедичната поредица „Памятники искусств и вспомогательных знаний” (1840-1843 г.). През 1849 г. е арестуван заедно с Фьодор Достоевски по т.нар. дело на петрашевците и е интерниран. След 1857 г., когато от него е снет полицейският надзор, работи като преподавател по история и география. Автор е на стихосбирката „Стихотворения Веронова” (1838 г., в съавторство с Петр Норев), на няколко брошури с поезия, на съчинения като „Буква ;. Руководство к употреблению” (1847 г.), „Об изложении наук” (1848 г.), „Исповеди” (1848 г.), „Обломки” (1875 г.) и др. Умира на 18/30 януари 1893 г. в гр. Николаев. Голяма част от творчеството му е изгубена.