Как е приятно!
След толкоз години!
Сънна алея,
дъжд от листа…
Стари приятелю,
бързо отмина
лятната лудост!
Дойде есента…
Паяк заплита
спомени вехти
в нежна дантела –
тънка мъгла.
Кленове златни
тук се разделят
с багри янтарни
в медна печал.
Миг любопитство…
Взривен, неканен,
светъл, спонтанен
блика смехът…
Магмено ярка
пуква зората,
вред разпиляла
тиха тъга.
В бавна спирала
времето сее
срещи, раздели,
зими, лета…
Звучен дует,
тиха алея
дъжд от романтика,
пъстри листа...
19.11.2017г.