„ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ”
Михаил Афанасьевич Булгаков (1891-1940 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИЗКАЗВАНИЯ, ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ
* * *
Ръкописите не горят.
* * *
Най-страшният гняв – гневът от безсилие.
* * *
Няма зли хора в света, има само нещастни хора.
* * *
На опашката, кучи синове, на опашката!
* * *
Глупост! След триста години това ще мине.
* * *
Успява навсякъде този, който заникъде не бърза.
* * *
Не трябва да се допуска униние.
* * *
– Това водка ли е? – тихо попита Маргарита.
Котаракът подскочи на стола от обида.
– Извинете, кралице – изхриптя той, – нима бих си позволил да налея на дама водка? Това е чист спирт!
* * *
Цели двайсет години човек се занимава с някаква работа, например чете римско право, а на двайсет и първата изведнъж се оказва, че римското право не му трябва, че той даже не го разбира и не го обича, а в действителност е добър градинар и пламти от любов към цветята. Това става поради несъвършенството на нашия социален строй, при който постоянно попадат на своето място само към края на живота.
* * *
Кой ти каза, че на света няма истинска, вярна, вечна любов? Да отрежат на лъжеца гнусния му език!
* * *
Най-интересното от всичко в тези лъжи е това, че те са лъжи от първата до последната дума.
* * *
– Страхливостта е един от най-страшните човешки пороци.
– Осмелявам се да ви възразя. Страхливостта е най-страшният човешки порок.
* * *
Писателят винаги ще бъде в опозиция на политиката, докато самата политика е в опозиция на културата.
* * *
Айседора Дънкан може да обядва в гостната, а да действа в банята. Но аз не съм Айседора Дънкан.
* * *
– Достоевски е мъртъв.
– Протестирам, Достоевски е безсмъртен.
* * *
Обяснете ми, моля, защо трябва изкуствено да се изфабрикува Спиноза, когато всяка жена може да го роди, когато й е угодно. Нали в Холмогори мадам Ломоносова роди тази своя знаменитост. Човечеството само се грижи за това и в еволюционен порядък всяка година упорито, отделяйки от масата всякакви нищожества, създава десетки изключителни гении, които украсяват земното кълбо.
* * *
В Москва смятат само със стотици хиляди и милиони.
* * *
На широкото поле на руската словесност в СССР аз бях един-единствен литературен вълк. Съветваха ме да си боядисам козината. Нелеп съвет. Боядисан ли е вълкът, остриган ли е вълкът, той все едно не прилича на пудел. С мен и постъпиха като с вълк. И няколко години ме гониха по правилата на литературния развъдник в ограден двор. Злоба нямам, но съм много изморен.
* * *
Измъчвах се, защото ми се стори, че трябва да говоря с нея, и се тревожех, че не изрекох нито една дума, а тя ще си отиде и никога повече няма да я видя.
* * *
– Маргарита Николаевна не се нуждаеше от пари. Маргарита Николаевна можеше да купи всичко, което й харесва. Между познатите на мъжа й попадаха интересни хора. Маргарита Николаевна никога не се докосваше до примуса. Маргарита Николаевна не познаваше ужаса от живеене в обща квартира.
– С една дума... Тя беше ли щастлива?
– Нито за минута!
* * *
Ще ти разкажа приказка. Имало на света една леля. Тя нямала деца, а и щастие също нямала. И ето тя първо дълго плакала, а после станала зла.
* * *
Ще бъдеш ли така добър да помислиш над въпроса: какво би правило твоето добро, ако не съществуваше злото, и как би изглеждала земята, ако от нея изчезнат сенките?
* * *
Борбата с цензурата, каквато и да е тя и при каквато и да е власт да съществува – е мой писателски дълг, така както и призивите за свобода на печата. Аз съм горещ поклонник на тази свобода и смятам, че ако някой от писателите намисли да доказва, че тя не му е нужна, той би заприличал на риба, публично уверяваща, че не й нужна вода.
* * *
Нещо недобро се крие в мъжете, избягващи виното, игрите, компаниите на прелестни жени, разговорите на маса. Такива хора или са тежко болни, или тайно ненавиждат околните. Наистина, възможни са изключения.
* * *
Свежестта бива само една – първата, тя е и последна. А ако есетрата е втора свежест, то това означава, че тя е вмирисана.
* * *
Храната е хитро нещо. Трябва да се умее да се яде, а представете си – болшинството от хората изобщо не умеят да се хранят. Трябва не само да се знае какво да се яде, но кога и как. И какво да се говори при това. Да. Ако вие се грижите за своето храносмилане, моят добър съвет е – не говорете при обяда за болшевизъм и за медицина. И – бог да ви пази – не четете до обяд съветски вестници. Пациентите, които не четат вестници, се чувстват превъзходно. Онези, които аз специално карах да четат „Правда”, отслабваха.
* * *
Никога и за нищо не молете! Никога и нищо, особено тези, които са по-силни от вас. Сами ще предложат и сами всичко ще дадат!
* * *
Съзнанието за своето пълно, ослепително безсилие трябва да пазиш за себе си.
* * *
В света съществуват само две сили: долари и литература.
* * *
Няма документ, няма и човек.
* * *
Нали вие мислите, как може да сте мъртви.
* * *
Достатъчно е да се подгони човек под изстрели и той се превръща в мъдър вълк; вместо много слабия и ненужен ум в наистина трудни случаи израства мъдър животински инстинкт.
* * *
Аз предполагам, че в нито едно учебно заведение не може да се стане образован човек. Но във всяко добро учебно заведение може да се стане дисциплиниран човек и да се придобие навик, който ще му послужи в бъдеще, когато човек извън стените на учебното заведение ще започне да се образова сам.
* * *
Понякога най-добрият начин да погубиш човек е да му оставиш сам да си избере съдбата.
* * *
– Вие, Михаил Афанасиевич, да бяхте отишли в завода, да поогледате...
– Много шумно е в завода, а аз съм изморен, болен – отвърнал Булгаков. – По-добре ме изпратете в Ница!
* * *
Ласката... е единственият възможен начин за отнасяне с живите същества. С терор нищо не може да се постигне с животно, на каквато и степен на развитие то да се намира. Това аз твърдях, твърдя и ще твърдя. Напразно те си мислят, че терорът ще им помогне. Не, не, няма да помогне, какъвто и да е той: бял, червен и даже кафяв! Терорът напълно парализира нервната система.
* * *
Всичко отминава. Страдания, мъки, кръв, глад и мор. Мечът изчезва, а ето звездите ще останат, когато и сенките на нашите тела и дела няма да останат на земята. Няма нито един човек, който да не знае това. Тогава защо ние не искаме да отправим своя поглед към тях? Защо?
* * *
Срещу мен бе целият свят – и аз един. Сега сме двама и не ме е страх от нищо.
* * *
Аз обичам да седя ниско – от ниското не е така опасно да се пада.
* * *
Незнайно защо на котараците говорят на „ти”, макар че нито един котарак никога с никого не е пил на брудершафт.
* * *
Не вършете престъпление никога, срещу когото и да е насочено. Ще доживеете до старост с чисти ръце.
* * *
Каквото и да казват песимистите, все пак земята е съвършено прекрасна, а под луната е и просто неповторима.
* * *
Очите са голяма работа. Нещо като барометър. Всичко се вижда, кой има голяма суша в душата, кой за нищо и никакво може да блъсне с носа на ботуша в реброто, а и кой сам от всичко се бои.
* * *
Ние с теб говорим на различни езици, както винаги. Но нещата, за които говорим, не се променят от това.
* * *
Сега аз чувам в себе си как литва моята мисъл и вярвам, че съм неизмеримо по-силен като писател от всички, които познавам. Но при такива условия като сегашните е възможно да пропадна.
* * *
Моята драма е в това, че живея с този, когото не обичам, но смятам за недостойно дело да му съсипвам живота.
* * *
Да, човекът е смъртен, но това би било само половин беда. Лошото е, че понякога той е внезапно смъртен, ето в какво е фокусът.
* * *
Никаква сила не може да накара тълпата да замлъкне, докато тя не изкаже всичко, което се е натрупало вътре в нея, и не замълчи сама.
* * *
Може би парите пречат да сте симпатичен. Ето тук например никой няма пари и всички са симпатични.
* * *
Не е срамно, че искам да живея така, дори и да съм сляп.
* * *
Умните хора затова са и умни, за да се оправят в обърканите неща.
* * *
Вие съдите по костюма? Никога не го правете. Можете да сгрешите, при това твърде много.
* * *
Театърът за мен е наслаждение, покой, развлечение, с една дума, всичко, което е угодно, освен средство да си навлека нова добра неврастения.
* * *
Сломиха ме, скучно ми е и аз искам в мазето.
* * *
И представете си, при това непременно в душата ми прониква някой непредвиден, неочакван и приличащ външно на дявол го знае какво, и той ми харесва повече от всички.
* * *
Само през страданието идва истината. Това е вярно, бъдете спокойни! Но за знаенето на истината нито пари плащат, нито порции раздават. Тъжно, но факт.
* * *
Когато у нас, давайки отчет, говорят, ни една дума с истина няма да получиш.
* * *
Тухлата без видима причина никога и на никого няма да падне на главата.
* * *
Невъзможността да пиша за мен е равносилна на погребение приживе.
* * *
Любовта изскочи пред нас така, както изпод земята изскача убиец на кръстовището, и порази изведнъж и двама ни. Така поразява мълния, така поразява фински нож!
* * *
Никога и от нищо не се страхувайте. Това не е разумно.
* * *
Анушка вече купи слънчогледовото олио и не само го купи, но даже го разля. Така че заседанието няма да се проведе.
* * *
Вино от коя страна предпочитате по това време на деня?
* * *
Тенорът започва да пее така, че веднага мъчително ти се приисква да отидеш в бюфета.
* * *
Нещастният човек е жесток и коравосърдечен. А всичко е само поради това, че добрите хора са го обезобразили.
* * *
Сами знаете, на човек без документи строго се забранява да съществува.
* * *
Човек без изненада вътре, в своето чекмедже, не е интересен.
* * *
Всичко ще бъде правилно, върху това е изграден светът.
* * *
Хора като хора. Обичат парите, но нали така е било винаги.
* * *
Революционна езда: час яздиш – два стоиш.
* * *
Този, който обича, трябва да споделя съдбата на този, когото обича.
* * *
В Русия е възможно само едно: вяра православна, власт самодържавна!
* * *
Щастието е като здравето: когато е налице, не го забелязваш.
* * *
Помнете, че езикът може да скрие истината, а очите – никога!
* * *
Фактът е най-упоритото нещо на света.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Михаил Булгаков
ВЫСКАЗЫВАНИЯ, ЦИТАТЫ И АФОРИЗМЫ
* * *
Рукописи не горят.
* * *
Самый страшный гнев – гнев бессилия.
* * *
Злых людей нет на свете, есть только люди несчастливые.
* * *
В очередь, сукины дети, в очередь!
* * *
Вздор! Лет через триста это пройдет.
* * *
Успевает всюду тот, кто никуда не торопится.
* * *
Уныния допускать нельзя.
* * *
– Это водка? – слабо спросила Маргарита.
Кот подпрыгнул на стуле от обиды.
– Помилуйте, королева, – прохрипел он, – разве я позволил бы себе налить даме водки? Это чистый спирт!
* * *
Целых лет двадцать человек занимается каким-нибудь делом, например читает римское право, а на двадцать первом – вдруг оказывается, что римское право ни при чем, что он даже не понимает его и не любит, а на самом деле он тонкий садовод и горит любовью к цветам. Происходит это, надо полагать, от несовершенства нашего социального строя, при котором сплошь и рядом попадают на своё место только к концу жизни.
* * *
Кто сказал тебе, что нет на свете настоящей, верной, вечной любви? Да отрежут лгуну его гнусный язык!
* * *
Интереснее всего в этом вранье то, что оно – вранье от первого до последнего слова.
* * *
– Трусость – один из самых страшных человеческих пороков.
– Осмелюсь вам возразить. Трусость – самый страшный человеческий порок.
* * *
Писатель всегда будет в оппозиции к политике, пока сама политика будет в оппозиции к культуре.
* * *
Айседора Дункан может обедать в гостиной, а оперировать в ванной. Но я – не Айседора Дункан.
* * *
– Достоевский умер.
– Протестую, Достоевский бессмертен!
* * *
Объясните мне, пожалуйста, зачем нужно искусственно фабриковать Спиноз, когда любая баба может его родить когда угодно. Ведь родила же в Холмогорах мадам Ломоносова этого своего знаменитого. Человечество само заботится об этом и в эволюционном порядке каждый год упорно, выделяя из массы всякой мрази, создает десятками выдающихся гениев, украшающих земной шар.
* * *
В Москве считают только на сотни тысяч и миллионы.
* * *
На широком поле словесности российской в СССР я был один-единственный литературный волк. Мне советовали выкрасить шкуру. Нелепый совет. Крашеный ли волк, стриженый ли волк, он всё равно не похож на пуделя. Со мной и поступили как с волком. И несколько лет гнали меня по правилам литературной садки в огороженном дворе. Злобы я не имею, но я очень устал.
* * *
Я мучился, потому что мне показалось, что с нею необходимо говорить, и тревожился, что я не вымолвлю ни одного слова, а она уйдёт, и я никогда её более не увижу.
* * *
– Маргарита Николаевна не нуждалась в деньгах. Маргарита Николаевна могла купить всё, что ей понравится. Среди знакомых её мужа попадались интересные люди. Маргарита Николаевна никогда не прикасалась к примусу. Маргарита Николаевна не знала ужасов житья в совместной квартире.
– Словом.. Она была счастлива?
– Ни одной минуты!
* * *
Я тебе сказку расскажу. Была на свете одна тетя. И у неё не было детей и счастья вообще тоже не было. И вот она сперва долго плакала, а потом стала злая.
* * *
Не будешь ли ты так добр подумать над вопросом: что бы делало твое добро, если бы не существовало зла, и как бы выглядела земля, если бы с нее исчезли тени?
* * *
Борьба с цензурой, какая бы она ни была и при какой бы власти она ни существовала, – мой писательский долг, так же, как и призывы к свободе печати. Я горячий поклонник этой свободы и полагаю, что, если кто-нибудь из писателей задумал бы доказывать, что она ему не нужна, он уподобился бы рыбе, публично уверяющей, что ей не нужна вода.
* * *
Что-то недоброе таится в мужчинах, избегающих вина, игр, общества прелестных женщин, застольной беседы. Такие люди или тяжело больны, или втайне ненавидят окружающих. Правда, возможны исключения.
* * *
Свежесть бывает только одна – первая, она же и последняя. А если осетрина второй свежести, то это означает, что она тухлая.
* * *
Еда штука хитрая. Есть нужно уметь, а представьте себе – большинство людей вовсе есть не умеют. Нужно не только знать что съесть, но и когда и как. И что при этом говорить. Да-с. Если вы заботитесь о своем пищеварении, мой добрый совет – не говорите за обедом о большевизме и о медицине. И – боже вас сохрани – не читайте до обеда советских газет. Пациенты, не читающие газет, чувствуют себя превосходно. Те же, которых я специально заставлял читать „правду”, – теряли в весе.
* * *
Никогда и ничего не просите! Никогда и ничего, и в особенности у тех, кто сильнее вас. Сами предложат и сами все дадут!
* * *
Сознание своего полного, ослепительного бессилия нужно хранить про себя.
* * *
На свете существует только две силы: доллары и литература.
* * *
Нет документа, нет и человека.
* * *
Ведь вы мыслите, как же вы можете быть мертвы.
* * *
Достаточно погнать человека под выстрелами, и он превращается в мудрого волка; на смену очень слабому и в действительно трудных случаях ненужному уму вырастает мудрый звериный инстинкт.
* * *
Я полагаю, что ни в каком учебном заведении образованным человеком стать нельзя. Но во всяком хорошо поставленном учебном заведении можно стать дисциплинированным человеком и приобрести навык, который пригодится в будущем, когда человек вне стен учебного заведения станет образовывать сам себя.
* * *
Иногда лучший способ погубить человека – это предоставить ему самому выбрать судьбу.
* * *
– Вы бы, Михаил Афанасьевич, поехали на завод, посмотрели бы…
– Шумно очень на заводе, а я устал, болен, – ответил Булгаков. – Вы отправьте меня лучше в Ниццу!
* * *
Ласка… единственный способ, который возможен в обращении с живым существом. Террором ничего поделать нельзя с животным, на какой бы ступени развития оно ни стояло. Это я утверждал, утверждаю и буду утверждать. Они напрасно думают, что террор им поможет. Нет-с, нет-с, не поможет, какой бы он ни был: белый, красный и даже коричневый! Террор совершенно парализует нервную систему.
* * *
Все пройдет. Страдания, муки, кровь, голод и мор. Меч исчезнет, а вот звезды останутся, когда и тени наших тел и дел не останется на земле. Нет ни одного человека, который бы этого не знал. Так почему же мы не хотим обратить свой взгляд на них? Почему?
* * *
Против меня был целый мир – и я один. Теперь мы вдвоем, и мне ничего не страшно.
* * *
Я люблю сидеть низко, – с низкого не так опасно падать.
* * *
Котам обычно почему-то говорят „ты”, хотя ни один кот никогда ни с кем не пил на брудершафт.
* * *
На преступление не идите никогда, против кого бы оно ни было направлено. Доживите до старости с чистыми руками.
* * *
Что бы ни говорили пессимисты, земля все же совершенно прекрасна, а под луною и просто неповторима.
* * *
Глаза значительная вещь. Вроде барометра. Все видно у кого великая сушь в душе, кто ни за что, ни про что может ткнуть носком сапога в ребра, а кто сам всякого боится.
* * *
Мы говорим с тобой на разных языках, как всегда. Но вещи, о которых мы говорим, от этого не меняются.
* * *
Сейчас я слышу в себе, как взмывает моя мысль, и верю, что я неизмеримо сильнее как писатель всех, кого я ни знаю. Но в таких условиях, как сейчас, я, возможно, пропаду.
* * *
Моя драма в том, что я живу с тем, кого я не люблю, но портить ему жизнь считаю делом недостойным.
* * *
Да, человек смертен, но это было бы еще пол беды. Плохо то, что он иногда внезапно смертен, вот в чем фокус.
* * *
Никакою силой нельзя заставить умолкнуть толпу, пока она не выдохнет все, что накопилось у нее внутри, и не смолкнет сама.
* * *
Может быть, деньги мешают быть симпатичным. Вот здесь, например, ни у кого нет денег и все симпатичные.
* * *
Это не стыдно, что я так хочу жить, хотя бы слепым.
* * *
Умные люди на то и умны, чтобы разбираться в запутанных вещах.
* * *
Вы судите по костюму? Никогда не делайте этого. Вы можете ошибиться и притом весьма крупно.
* * *
Театр для меня – наслаждение, покой, развлечение, словом, все что угодно, кроме средства нажить новую хорошую неврастению.
* * *
Меня сломали, мне скучно, и я хочу в подвал.
* * *
И – представьте себе, при этом обязательно ко мне проникает в душу кто-нибудь непредвиденный, неожиданный и внешне-то черт его знает на что похожий, и он-то мне больше всех и понравится.
* * *
Только через страдание приходит истина. Это верно, будьте покойны! Но за знание истины ни денег не платят, ни пайка не дают. Печально, но факт.
* * *
Когда у нас отдавая отчет говорят, ни слова правды не добьешься.
* * *
Кирпич ни с того ни с сего никому и никогда на голову не свалится.
* * *
Невозможность писать для меня равносильна погребению заживо.
* * *
Любовь выскочила перед нами, как из-под земли выскакивает убийца в переулке, и поразила нас сразу обоих! Так поражает молния, так поражает финский нож!
* * *
Никогда и ничего не бойтесь. Это неразумно.
* * *
Аннушка уже купила подсолнечное масло, и не только купила, но даже разлила. Так что заседание не состоится.
* * *
Вино какой страны вы предпочитаете в это время дня?
* * *
Тенор начинает петь такое, что сразу мучительно хочется в буфет.
* * *
Несчастный человек жесток и черств. А все лишь из-за того, что добрые люди изуродовали его.
* * *
Сами знаете, человеку без документов строго воспрещается существовать.
* * *
Человек без сюрприза внутри, в своём ящике, неинтересен.
* * *
Все будет правильно, на этом построен мир.
* * *
Люди, как люди. Любят деньги, но ведь это всегда было.
* * *
Революционная езда: час едешь – два стоишь.
* * *
Тот, кто любит, должен разделять участь того, кого он любит.
* * *
На Руси возможно только одно: вера православная, власть самодержавная!
* * *
Счастье как здоровье: когда оно налицо, его не замечаешь.
* * *
Поймите, что язык может скрыть истину, а глаза – никогда.
* * *
Факт – самая упрямая в мире вещь.
---------------
Руският писател, драматург и сценарист Михаил Булгаков (Михаил Афанасьевич Булгаков) е роден на 3/15 май 1891 г. в гр. Киев. Завършва медицинския факултет при Киевския университет (1916 г.). Първата му публикация е във в. „Грозный” през 1919 г. Доброволец е в Първата световна война, по време на Гражданската война служи в антикомунистически формирования. Работи като лекар в с. Николско, Смоленска губерния, и като чиновник в отдел за изкуство във Владикавказ. От 1921 г. живее в Москва и се занимава с литературна дейност. Член е на Съюза на писателите (1923 г.). Публикува разкази, фейлетони и статии в издания като „Гудок”, „Накануне”, „Россия”, „Москва” и др., но от 1929 г. цензурата спира повечето от творбите му. От 1930 до 1932 г. е асистент-режисьор в Московския художествен театър, от 1932 до 1936 г. е асистент-режисьор в МХАТ, като се представя и като актьор, след което е либретист и консултант в Държавния академичен Болшой театър. Автор е на романи, повести, белетристични цикли и пиеси като „Записки юного врача” (1917 г.), „Роковые яйца” (1924 г.), „Белая гвардия” (1924 г.), „Дьяволиада” (1925 г.), „Собачье сердце” (1925 г.), „Дни Турбиных” (1926 г.), „Зойкина квартира” (1926 г.), „Пурпурный остров” (1928 г.), „Бег” (1928 г.), „Кабала святош” (1929 г.), „Театральный роман” (1929 г.), „Иван Васильевич” (1934 г.), „Последние дни” (1935 г.), „Жизнь господина Де Мольера” (1937 г.). Световна слава му носи романът „Майстора и Маргарита” (1940 г., първо цялостно издание 1967 г.). Умира на 10 март 1940 г. в Москва.