„ПЧЕЛА И ЦВЕТОК”
Павел Андреевич Федотов (1815-1852 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПЧЕЛА И ЦВЕТЕ
Летейки по света, медец да дири тя,
пчелица в дом влетя.
Там на прозореца саксийки светят,
в саксийките видя цветчета,
е, как да не влети?
До обичното да са близко,
не само на пчелите – и на хората се иска.
Да зърнеш ти любимите мечти –
това те радва,
цветя – какво ли на пчелата повече й трябва?
Човеците от придирчив са и капризен род,
цветя неблаговидни вкъщи не държат,
а само от отличен сорт.
Дори на вид невинаги приятен,
ала с уханни аромати.
Пчелата, ето на,
намери цвете от приличен сорт в дома,
но сякаш чуждо на родата, расло бедно,
цъфтяло бледно
край другите цветя.
„Аз да го помириша! – казала си тя. –
И да открия в аромата
медец, поне уханен атом!”
Но как! Бе там отпред
унило цвете с цвят без мед.
Пчелата рамене присвила:
„Земята ли, цветче, под теб се е втвърдила?”
Надолу слязла таз пчела –
земята там била добра,
полята, както трябва.
Трудолюбивата пчела обзе досада.
(Щом си трудолюбив,
към леността на другия си докачлив,
за него ще си мислиш, че е мързелив.)
Пчелата цвят обрулен
и с укори, и с хули,
гнева си щом събра,
обсипа, сякаш от торба.
Жужеше тя: „Позор за своята порода!
Цветята уважават хора и народи!
Кажи, ти своя дар природен
къде си скрило?”
И жило
бе ядно тя присвила.
„Блажено бях – отвърна цветето унило, –
когато светлина не бях открило.
Да бях към своята природа равнодушно,
радушно бих цъфтяло в тази сфера душна!
Прозорецът, любезна, е на север, виж –
стена насреща щом е, в сянка ще стоиш,
да, в сянка! И изяществото отначало,
в душата сладостно очакване събрало,
опитвах да открия свежо, но, уви,
в прозореца не се разви,
тоз сладък шепот разпиляло;
тогава още малко бях,
неясна светлина видях
и раснах. Пъпки щом се появиха,
„Това е цвете!” – ме откриха,
и щом широката мълва
бе там, неясните слова
в душата разяснила,
разбрах с какво съдбата ме е надарила,
каква блестяща участ ми е дала тя.
Аз исках сред природата да полетя,
към нея търсех средства разни,
но тях, уви, съдбата алчно ми отказа!
Жадувах слънце, но заря
в прозореца ми не изгря!
Желанията ми оазис не откриха,
лъчите безнадеждно в център сив се свиха
и адска душна жар край моята снага
изпепелява ме сега!
Тъй че, пчела, не се учудвай, че съм вяло,
не ме ругай, недоразбрала драмата.
Тоз край на моето начало
е в сянката!”
Талант, моли се слънце стриктно
в прозорчето ти нявга да надникне.
Като сред здрач цъфтеж
и ти да не замреш.
Ударения
ПЧЕЛА И ЦВЕТЕ
Лете́йки по света́, меде́ц да ди́ри тя́,
пчели́ца в до́м влетя́.
Там на прозо́реца сакси́йки све́тят,
в сакси́йките видя́ цветче́та,
е, ка́к да не влети́?
До о́бичното да са бли́зко,
не са́мо на пчели́те – и на хо́рата се и́ска.
Да зъ́рнеш ти люби́мите мечти́ –
това́ те ра́два,
цветя́ – какво́ ли на пчела́та по́вече й тря́бва?
Чове́ците от придирчи́в са и капри́зен ро́д,
цветя́ неблагови́дни вкъ́шти не държа́т,
а са́мо от отли́чен со́рт.
Дори́ на ви́д неви́наги прия́тен,
ала́ с уха́нни арома́ти.
Пчела́та, е́то на́,
наме́ри цве́те от прили́чен со́рт в дома́,
но ся́каш чу́ждо на рода́та, ра́сло бе́дно,
цъфтя́ло бле́дно
край дру́гите цветя́.
„Аз да го помири́ша! – ка́зала си тя́. –
И да откри́я в арома́та
меде́ц, поне́ уха́нен а́том!”
Но ка́к! Бе та́м отпре́д
уни́ло цве́те с цвя́т без ме́д.
Пчела́та рамене́ присви́ла:
„Земя́та ли, цветче́, под те́б се е втвърди́ла?”
Надо́лу сля́зла та́з пчела́ –
земя́та та́м била́ добра́,
поля́та, ка́кто тря́бва.
Трудолюби́вата пчела́ обзе́ доса́да.
(Штом си трудолюби́в,
към леността́ на дру́гия си докачли́в,
за не́го ште си ми́слиш, че е мързели́в.)
Пчела́та цвя́т обру́лен
и с у́кори, и с ху́ли,
гнева́ си штом събра́,
обси́па, ся́каш от торба́.
Жуже́ше тя́: „Позо́р за сво́ята поро́да!
Цветя́та уважа́ват хо́ра и наро́ди!
Кажи́, ти сво́я да́р приро́ден
къде́ си скри́ло?”
И жи́ло
бе я́дно тя́ присви́ла.
„Блаже́но бя́х – отвъ́рна цве́тето уни́ло, –
кога́то светлина́ не бя́х откри́ло.
Да бя́х към сво́ята приро́да равноду́шно,
раду́шно бих цъфтя́ло в та́зи сфе́ра ду́шна!
Прозо́рецът, любе́зна, е на се́вер, ви́ж –
стена́ насре́шта штом е, в ся́нка ште стои́ш,
да, в ся́нка! И изя́штеството отнача́ло,
в душа́та сла́достно оча́кване събра́ло,
опи́твах да откри́я све́жо, но, уви́,
в прозо́реца не се́ разви́,
тоз сла́дък ше́пот разпиля́ло;
тога́ва о́ште ма́лко бя́х,
нея́сна светлина́ видя́х
и ра́снах. Пъ́пки штом се появи́ха,
„Това́ е цве́те!” – ме откри́ха,
и што́м широ́ката мълва́
бе та́м, нея́сните слова́
в душа́та разясни́ла,
разбра́х с какво́ съдба́та ме е надари́ла,
каква́ блестя́ща у́част ми е да́ла тя́.
Аз и́сках сред приро́дата да полетя́,
към не́я тъ́рсех сре́дства ра́зни,
но тя́х, уви́, съдба́та а́лчно ми отка́за!
Жаду́вах слъ́нце, но заря́
в прозо́реца ми не изгря́!
Жела́нията ми оа́зис не откри́ха,
лъчи́те безнаде́ждно в це́нтър си́в се сви́ха
и а́дска ду́шна жа́р край мо́ята снага́
изпепеля́ва ме сега́!
Тъй че, пчела́, не се учу́двай, че съм вя́ло,
не ме руга́й, недоразбра́ла дра́мата.
Тоз кра́й на мо́ето нача́ло
е в ся́нката!”
Тала́нт, моли́ се слъ́нце стри́ктно
в прозо́рчето ти ня́вга да надни́кне.
Като́ сред здра́ч цъфте́ж
и ти́ да не замре́ш.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Павел Федотов
ПЧЕЛА И ЦВЕТОК
Летая по свету, конечно, за медком,
Пчела влетела в дом.
Увидевши в окне горшочки
И в тех горшках цветочки,
Ну как не залететь?
Где до любимого коснется,
Не только что пчелам – и нам, людям, неймется.
Любимое хоть в щелку поглядеть –
И то отрада, –
А тут пчеле цветы – чего ж ей больше надо?
К тому ж людской разборчивый и прихотливый род
Цветов к себе дурных в хоромы не берет,
А из отличных всё пород.
Коль и на взгляд иной не так приятен,
Так уж наверно ароматен.
И подлинно, пчела
В дому один цветок породистый нашла,
Да только, не в родню, он что-то рос так бедно
И цвел так бледно,
Что не на что взглянуть.
Пчела подумала: „Попробую нюхнуть!
Авось утешусь ароматом,
Авось медку найду хоть атом!”
Но что же?.. И того
Не оказалось у него.
Пчела плечами только жала:
„Земля, что ль, под тобой, цветочек, отощала?”
Подумала и вниз сползла –
Земля хорошая была
И полита как надо.
Трудолюбивую пчелу взяла досада.
(Кто сам трудолюбив,
К бездействию других ужасно щекотлив;
Сейчас подумает, что, верно, тот ленив.)
И, приписав всё лени,
Пчела укоры, пени
На хилого цветка
Посыпала как из мешка:
„Урод, – жужжит она, – позор своей породы!
Ты знаешь, как ее повсюду чтут народы?
А ты свои дары природы
Куда девал?”
И жало
Уж местью задрожало.
„А я, – тогда цветок уныло отвечал, –
Блажен, когда б об этом и не знал.
Желаньем не томясь и к цели равнодушный,
Я, может, лучше б цвел и в этой сфере душной!
Окно на север здесь, любезная, взгляни!
Насупротив – стена, и я всю жизнь в тени,
В тени!.. Меж тем с порой изящества начало
В душе про сладкое про что-то зашептало,
Но вместе с тем, увы, тогда ж казалось мне,
Что что-то здесь в моем окне
Тот сладкий шепот заглушало,
Но я тогда еще был мал,
Неясно это понимал
И рос, как все. Когда ж с явленьем почек
Все закричали: „Вот цветочек!” –
Тогда широкая молва
Души неясные слова
Собой мне разъяснила.
Я понял, чем меня природа одарила,
Какой блестящий мне дала она удел.
За ним, достичь его желаньем полетел –
Душа лишь только средств искала, –
Но в них, увы, судьба мне жадно отказала!
Я жажду солнца, но оно
В мое не жалует окно!
Желанья пылкие желаньями остались,
От безнадежности лучи их к центру сжались,
И спертый жар теперь как ад во мне палит
И весь состав мой пепелит!
Так не дивись, пчела, что я цвету так вяло,
И не брани меня, не разобрав, за лень.
Ничтожности моей начало –
Тень!..”
Талант, молись, чтоб счастья солнце
Взглянуло иногда в твое оконце.
Иначе, как цветы,
В тени замрешь и ты.
1849 г.
---------------
Руският художник и поет Павел Федотов (Павел Андреевич Федотов) е роден на 22 юни/4 юли 1815 г. в Москва. Учи в Първи московски кадетски корпус, през 1833 г. получава офицерски чин и 10 години служи в армията. Посещава Академията за художествени изкуства, където през 1848 г. Съветът към академията го удостоява със званието академик по живопис. Пише стихове, басни, елегии, пиеси, войнишки песни и романси, на които сам подготвя музиката. Участва в академични изложби. Родоначалник е на критическия реализъм в руската живопис. Умира на 14/26 ноември 1852 г. в Санкт Петербург.