Мара Белчева
Ізнов в душі моїй живе тепло –
Великдень раптом восени зі мною!
І світлий дзвін рознісся над пітьмою –
а наді мною янгола крило.
І янгол озорив моє житло,
завіса спала темною габою,
воскресла радість – ми удвох з тобою,
і окрім нас нікого не було.
Злилися в поцілунку душі наші,
весна цвіте, пісні повсюди пташі,
прокинулися квіти – сад буя.
Під білим шовком крию тишу сонну,
твою відчула лагідну заслону,
їй сівши на крило, лечу і я.
(переклад з болгарської — Любов Цай)
***
Оригинал:
Мара Белчева
Душата ми отново посети
и в есента Великден ми донесе!
И светъл звън в тъмата се разнесе –
крило на херувим над мен лети.
И домът ми с дъхът си освети,
раздигнаха се тъмните завеси,
и мъртва в мене радостта възкресе;
във нея бяхме само аз и ти.
В една целувка се души ни сляха,
и пролет цъфна, птичките запяха –
събудиха градинските цветя.
И във мълчанието от бяла свила,
загърнала ме твоята закрила,
на тихото й аз крило летя.