Пламен Парнарев. Пьеса

Ирина Петрова 24
http://stihi.ru/avtor/parnar



по Эдвину Сугареву


Пьеса слабая.
Написана бездарно.
Игра актёров
безобразна.
Реплики бросают
в зал.
Но ничего из слов не ясно.
Одна лишь пыль
и грим от масок.
Слова как-будто убегают -
( наверное в тела их мрачные ),
и голос внутренний стихает,
теряясь в лиц однообразии...

Но ничего из слов не ясно. Кажется,
что в зыбкие пески
слова уходят -
в тот мир, где ничего...
где ничего не происходит.

Из-за кулис выглядывает мятый,
такой же серый - Страх...боится чуда.
И где-то,
в воздушных складках
умирает
последний выдуманный день
без утра.
И накрывает
меня своею пылью. Прошлого саваном...

Пьеса старая. Суфлёр
в очках блаженно отдыхает.
Знак подал труппе
к последней реплике,
финальной...
Спокоен.
Оставил здесь
на воле плескаться скуку.
В телах избитых слов...Далёко...
Предалёко - Утро...

перевод с болгарского
2017


   П И Е С А

Пиеса е слаба.
Зле скроена.
Актьорите говорят
уморено.
Намятат с реплики
лицата.
Но нищо не осещам в думите.
А само прах
и грим от маски.
Там сякаш думите потичат -
( навярно в тъмнината на телата им ).
И вътришният глас умира
сред таз еднаковост -
по лицата...

Но нищо не усещам. Значи
в подвижни пясъци
потъват думите -
до други свят, където нищо...
където нищо не се случва.

Наднича зад декорите измачкан,
еднакво сив - Страха...да не поникне чудо.
И някъде,
из гънките на въздуха
умира
последния измислен ден -
без утрото.
А после ме покрива
със праха си. В свана отлетяло време...

...
Пиеса е стара. И суфльорът
щастливо в очилата дреме.
подал на трупата
последна,
сигнална реплика.
За края...
Спокоен е.
Оставил тук
наволя да се плиска скуката.
В пробитите тела на думите...Далече е...
Далече - Утрото...