„СНЕГ ИДЁТ НАД ГОЛОЙ ЭСПЛАНАДОЙ...”
Борис Юлианович Поплавский (1903-1935 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СНЯГ НАД ПУСТИ УЛИЦИ СЕ СТЕЧЕ
Сняг над пусти улици се стече;
голите дървета студ търпят,
не очакват нищо друго вече,
само им се иска да заспят.
Идва вечер. Чезне ден безследно.
Спорих, поизмъчих се и спрях,
в стаята женица с пръсти бледни
жълта лампа да гласи видях.
Скиташ вън, защо не си ти вкъщи
с книги и покой, човеко слаб?
Изтощен от странна снежна същност,
гледаш дълго този първи сняг.
Всичко тук отдавна е познато.
Ти прости, но сили не спести.
Скоро ли ще бъдеш у дома ти?
Скоро ли ще спреш да бъдеш ти?
Ударения
СНЯГ НАД ПУСТИ УЛИЦИ СЕ СТЕЧЕ
Сня́г над пу́сти у́лици се сте́че;
го́лите дърве́та сту́д търпя́т,
не оча́кват ни́што дру́го ве́че,
са́мо им се и́ска да заспя́т.
И́два ве́чер. Че́зне де́н безсле́дно.
Спо́рих, поизмъ́чих се и спря́х,
в ста́ята жени́ца с пръ́сти бле́дни
жъ́лта ла́мпа да гласи́ видя́х.
Ски́таш въ́н, зашто́ не си ти вкъ́шти
с кни́ги и поко́й, чове́ко сла́б?
Изтоште́н от стра́нна сне́жна съ́штност,
гле́даш дъ́лго то́зи пъ́рви сня́г.
Вси́чко ту́к отда́вна е позна́то.
Ти прости́, но си́ли не спести́.
Ско́ро ли ште бъ́деш у дома́ ти?
Ско́ро ли ште спре́ш да бъ́деш ти́?
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Борис Поплавский
СНЕГ ИДЁТ НАД ГОЛОЙ ЭСПЛАНАДОЙ...
Снег идёт над голой эспланадой;
Как деревьям холодно нагим,
Им должно быть ничего не надо,
Только бы заснуть хотелось им.
Скоро вечер. День прошёл бесследно.
Говорил; измучился; замолк,
Женщина в окне рукою бледной
Лампу ставит жёлтую на стол.
Что же Ты, на улице, не дома,
Не за книгой, слабый человек?
Полон странной снежною истомой
Смотришь без конца на первый снег.
Всё вокруг Тебе давно знакомо.
Ты простил, но Ты не в силах жить.
Скоро ли уже ты будешь дома?
Скоро ли ты перестанешь быть?
1931 г.
---------------
Руският поет и писател Борис Поплавски (Борис Юлианович Поплавский) е роден на 24 май/7 юни 1903 г. в руско-полско-литовско-украинско семейство в Москва. Учи във френски лицей. По време на Гражданската война бяга с родителите си в Константинопол, а след 1921 г. живее в Париж. Първите му публикувани стихотворения са от 1928 г. в чешкото сп. „Воля России”. Продължава образованието си в Историко-филологическия факултет на Сорбоната. Член е на авангардните литературни обединения „Гатарапак” (1921-1922 г.), „Через” (1923-1924 г.) и на Съюза на младите поети и писатели „Кочевье” (от 1925 г.) в Париж. Публикува стихове в издания като „Современные записки”, „Числа”, „Круг” и др. Автор е на стихосбирката „Флаги” (1931 г.), на издадените след смъртта му книги с поезия „Снежный час” (1936 г.), „В венке из воска” (1938 г.), „Дирижабль неизвестного направления” (1965 г.), „Автоматические стихи” (1999 г.) и на романите „Аполлон Безобразов” (1932 г.) и „Домой с небес” (части от романа са печатани през 1936-1938 г., пълното издание е от 1993 г). Основна тема в поезията му е смъртта. Умира на 9 октомври 1935 г. в Париж.