Диалог

Йорданка Радева
-Кажи ми, бабо,
къде се ражда вятърът?
- Някъде в безкрая, мило дете,
на хоризонтите далеч… Отвъд.
-А къде ли нощува вятърът, бабо?
Навярно има си легло…
- Някъде, може би, мило дете,
вятърът си има гнездо. По път.
- А къде ли пръв се е появил снегът
и не го ли е страх, че ще свърши?
- Там, където топлото го няма,
мило дете, снегът е вечност съща.
Обичащ хлада си.
-А къде ли се ражда обичта, бабо?
- Там, където, мило дете,
първо е тупнало сърчице едничко.
То за топлинка е копнеело. С друго.
Затова се е родило още едно сърчице,
за да бъде обич…и да не е самичко.