„И ОН ВЗГЛЯНУЛ, И ТЫ УСНУЛА...”
Валерий Яковлевич Брюсов (1873-1924 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПОГЛЕДНА ТОЙ, ТИ БЕ ЗАСПАЛА
Погледна той, ти бе заспала, той тръгна си, умря денят;
и сякаш огън разпиляла, тревожна сянка бе на път.
С магични клетви ще будуваш, заветен сън ще те гнети,
за ласки прежни ще бълнуваш, за всички мигове с мечти,
когато властен и прекрасен при теб се върне той отвън,
това ще бъде сън неясен – неясен и ненужен сън!
Ударения
ПОГЛЕДНА ТОЙ, ТИ БЕ ЗАСПАЛА
Погле́дна то́й, ти бе́ заспа́ла, той тръ́гна си, умря́ деня́т;
и ся́каш о́гън разпиля́ла, трево́жна ся́нка бе на пъ́т.
С маги́чни кле́тви ште буду́ваш, заве́тен съ́н ште те гнети́,
за ла́ски пре́жни ште бълну́ваш, за вси́чки ми́гове с мечти́,
кога́то вла́стен и прекра́сен при те́б се въ́рне то́й отвъ́н,
това́ ште бъ́де съ́н нея́сен – нея́сен и нену́жен съ́н!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Валерий Брюсов
И ОН ВЗГЛЯНУЛ, И ТЫ УСНУЛА...
И он взглянул, и ты уснула, и он ушел, и умер день;
И словно руки протянула огнем встревоженная тень.
Слова магических заклятий заветных снов не разорвут,
Ты будешь помнить бред объятий и все, и все мечты минут,
Когда же, властный и прекрасный, к тебе опять вернется он,
То будет только сон неясный, – неясный и ненужный сон!
1896 г.
---------------
Руският поет, писател, литературовед и преводач Валери Брюсов (Валерий Яковлевич Брюсов) е роден на 1/13 декември 1873 г. в Москва. Завършва историко-филологическия факултет на Московския университет (1899 г.). Пише от дете, първите му поетични публикации са от 1884 г. Основоположник е на руския символизъм, издава тритомната антология „Русские символисты” (1894-1895 г.). Секретар е на сп. „Нов път” (от 1902 г.), издава литературното списание „Весы” (1904-1908 г.). Председател е на Президиума на Общоруския съюз на поетите (1919-1921 г.). От 1919 г. работи в Държавното издателство, член е на Държавния учебен съвет, професор е в Московския държавен университет. През 1921 г. организира Висшия литературно-художествен институт (после ВЛХИ „В. Я. Брюсов”) и до смъртта си е негов ректор. Автор е на няколко книги с преводи на френските символисти – „Романсы без слов” (1894 г.), „Chefs doeuvre”/„Шедевры” (1895 г.), „Me eum esse”/„Это я” (1897 г.) и др., на стихосбирките „Tertia Vigilia”/„Третья стража” (1900 г.), „Urbi et Orbi”/„Городу и миру” (1903 г.), „StejanoV”/„Венок” (1906 г.), „Зеркало теней” (1912 г.), „Дали” (1922 г.), „Спеши” (1924 г.) и др., на сборници с литературна критика и на историческите романи „Огненный ангел” (1908 г.) и „Алтарь победы” (1913 г.). Умира на 9 октомври 1924 г. в Москва.
---------------
Валерий Брюсов
І ГЛЯНУВ ВІН, І ТИ ЗАСНУЛА... (перевод с русского языка на украинский язык: Петр Голубков)
І глянув він, і ти заснула,
І він пішов, і день – відкинь;
І наче руки простягнула
Вогнем стривожена та тінь.
Слова магічного закляття
Снів заповітних не зірвуть,
І все ти будеш пам'ятати:
Обійми, мрії всі, мабуть,
Коли ж він, владний і прекрасний,
Повернеться до тебе знов,
То буде тільки сон неясний,
І непотрібний сон – любов!