ПРОТИВОРЕЧИЕ
Тоска моя - монотонный дождь,
до утра барабанящий по окнам.
Иногда лунный свет,
льющийся на мои волосы,
проникает в мой сон,
вырываясь из него
кроткими слезами.
Но на рассвете,
открою ли окно -
она летит навстречу наступающему дню!
О, день молодости, труда и солнца!
Вспорхнёт птица над головой
и за спиной я ощущаю крылья,
встречаю на пути
компанию молодёжи,
и с ними ускоряю шаги свои.
случайно поймав взгляд ребёнка,
купаюсь в синем его роднике!
Но едва вечереет,
тоска моя возвращается
всё той же,
неотступной
и я понимаю, что не могу
ни без солнца,
ни без тоски.
перевод с болгарского
2017
Почакай, слънце (1967)
Автор:
Габе,Дора
ПРОТИВОРЕЧИЕ
Тъга ми е монотонен дъжд,
звънтящ в прозореците до заранта.
Понякога е лунна светлина,
обляла моите коси,
избликна от него
в кротки сълзи.
Но съмне ли,
отваря ли прозореца -
тя литва срещу идващия ден!
О, ден на младост, труд и слънце!
Прехвъркне птица над главата ми
и аз усещам своите криле,
настигне ме на път
дружина от младежи,
и зачастявам стъпките си с нея,
пресрещне ме случайно погледа на дете,
изкъпвам се във синия му извор!
Но щом свечери,
тъга ми се връща
все същата,
все неотлъчна
и аз разбирам, че не мога
нито без слънце,
нито без тъга.