„С ПОЛЯНЫ КОРШУН ПОДНЯЛСЯ...”
Фёдор Иванович Тютчев (1803-1873 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НАГОРЕ ЯСТРЕБ ПОЛЕТЯ
Нагоре ястреб полетя,
в небето, ето, изсвистя,
все по-високо в студ и зной
зад хоризонта мина той!
Природна волна бе стрела
с две мощни, живи две крила,
а аз – цар земен – в пот и прах
съм сраснат със земята, ах!
Ударения
НАГОРЕ ЯСТРЕБ ПОЛЕТЯ
Наго́ре я́стреб полетя́,
в небе́то, е́то, изсвистя́,
все по-висо́ко в сту́д и зно́й
зад хоризо́нта ми́на то́й!
Приро́дна во́лна бе стрела́
с две мо́штни, жи́ви две́ крила́,
а а́з – цар зе́мен – в по́т и пра́х
съм сра́снат със земя́та, а́х!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Фёдор Тютчев
С ПОЛЯНЫ КОРШУН ПОДНЯЛСЯ...
С поляны коршун поднялся,
Высоко к небу он взвился;
Всё выше, дале вьется он –
И вот ушел за небосклон!
Природа-мать ему дала
Два мощных, два живых крыла –
А я здесь в поте и в пыли.
Я, царь земли, прирос к земли!..
1835 г.
---------------
Руският поет, публицист и преводач Фьодор Тютчев (Фёдор Иванович Тютчев) е роден на 23 ноември/5 декември 1803 г. в с. Овстуг, Орловска губерния, близо до Брянск. Първите му публикации са от 1818 г. Член е на Обществото на любителите на руската словесност (1819 г.). Публикува стихове в издания като „Современник”, „Русское слово”, „Русский архив” и др. Завършва филология в Московския университет (1821 г.). През 1822 г. получава назначение в руското посолство в Мюнхен и до 1844 г. е на работа в дипломатическите мисии на Русия в Германия и Италия. Превежда творби на Хораций, Хайне и др. Действителен статски съветник (1857 г.), член-кореспондент на Петербургската академия на науките (1857 г.), таен съветник (1865 г.). От 1858 до 1873 г. е председател на Комитета за чуждестранна цензура. Има философска, символична и лирическа поезия, голяма популярност добиват стиховете му от „Денисьевский цикл”. В статиите си застъпва широко теми, свързани с панславизма. Автор е на стихосбирките „Стихотворения” (1854 г.) и „Стихотворения” (1868 г.), след смъртта му излизат десетки издания с негови стихове и политически статии, сред които „Стихотворения и политические статьи” (1886 г.), „Полное собрание сочинений” (1913 г.), „Тютчевиана. Эпиграммы, афоризмы и остроты Ф. И. Тютчева” (1922 г.) и др. Умира на 15/27 юли 1873 г. в Царско село, Санктпетербургска губерния.