„ГДЕ-ТО ПАДАЮТ МЕТЕОРИТЫ...”
Владимир Фёдорович Марков (1920-2013 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПАДАТ НЕЙДЕ ТАМ МЕТЕОРИТИ
Падат нейде там метеорити,
на поетите не стигат думите. Нали
си живеете спокойничко и сито
в Омск на улица „Червените орли”.
Нейде в океана канонерки бродят,
много смелчаци и млади гинат там,
а вие редовно отивате на проби,
на шивачките бедни давате шанс.
И навярно е добре да се случи
безпорядъкът в житейския вклад,
съблазни ли ви мустакатият омски поручик
петнайсет години назад.
И макар че дълго в ума ви ще броди –
мустаци, пагони, цигарен дим още пълзи...
Но вие и там не намерихте повод
за тайни въздишки и горки сълзи.
Ударения
ПАДАТ НЕЙДЕ ТАМ МЕТЕОРИТИ
Па́дат не́йде та́м метеори́ти,
на пое́тите не сти́гат ду́мите. Нали́
си живе́ете споко́йничко и си́то
в О́мск на у́лица „Черве́ните орли́”.
Не́йде в океа́на каноне́рки бро́дят,
мно́го смелча́ци и мла́ди ги́нат та́м,
а ви́е редо́вно оти́вате на про́би,
на шива́чките бе́дни да́вате ша́нс.
И навя́рно е добре́ да се слу́чи
безпоря́дъкът в жите́йския вкла́д,
съблазни́ ли ви мустака́тият о́мски пору́чик
петна́йсет годи́ни наза́д.
И мака́р че дъ́лго в ума́ ви ште бро́ди –
муста́ци, паго́ни, цига́рен дим о́ште пълзи́...
Но ви́е и та́м не наме́рихте по́вод
за та́йни възди́шки и го́рки сълзи́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Марков
ГДЕ-ТО ПАДАЮТ МЕТЕОРИТЫ...
Где-то падают метеориты.
У поэтов не хватает ни чернил, ни слов.
А вы живете спокойно и сыто
В Омске на улице Красных Орлов.
Где-то в океанах гибнут канонерки,
Многих отважных и юных нет в живых,
А вы ежемесячно ходите к примерке,
Благодетельствуя бедных портных.
И, пожалуй, вовсе не было б хуже,
Если б в вашу жизнь ворвался разлад,
Если б вас соблазнил усатый омский хорунжий
Этак лет пятнадцать назад.
Пусть бы вы его не забыли долго –
Усы, погоны, дым папирос…
Но вы не нашли такого предлога
Для тайных вздохов и мучительных слез.
---------------
Руският поет, литературовед, публицист и преводач Владимир Марков (Владимир Фёдорович Марков) е роден на 24 февруари 1920 г. в Петроград. Учи във филологическия факултет на Ленинградския университет, откъдето през 1941 г. отива като доброволец на фронта. Попада в плен и след края на Втората световна война остава в Западна Германия в състава на мисията на ООН в гр. Регенсбург. През 1949 г. емигрира в САЩ и преподава руски език. През 1957 г. защитава дисертация за творчеството на Велимир Хлебников в университета в гр. Бъркли, след което до 1990 г. е професор по славянски и източноевропейски езици и литератури в Калифорнийския университет в гр. Лос Анджелис. Автор е на стихосбирките „Стихи” (1947 г.), „Гурилевские романсы” (1960 г.), „Поэзия и одностроки” (1983 г.) и на десетки сборници, антологии и монографии за историята на руския модернизъм като „Приглушенные голоса. Поэзия за железным занавесом” (1952 г.), „Трактат об одностроке” (1963 г.), „Russian Futurism” (1968 г.), „Russian Imagism, 1919-1924” (1980 г.), „О свободе в поэзии” (1994 г.) и др. Умира на 1 януари 2013 г. в гр. Брентуд, щат Калифорния, САЩ.