Осип Мандельштам (3/15.01.1891-27.12.1938)
"Может быть, это точка безумия..."
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
"Може би да е точка безпаметна..."
Може би да е точка безпаметна,
може би, твоя съвест да е -
възел жизнен, във който сме хванати
и развързани за битие.
Тъй в кристалните църкви свръхжизнени
светъл паяк събира лъчи,
на ребра ги разпуска раздвижени
и отново във сноп ги държи.
Тези нишки са чисти, признателни,
направлявани са от лъча,
някой път ще се срещнат навярно те,
сякаш гости с открити лица, -
само тук, на земя, не в просторите,
както в пълен със музика дом, -
само те не се плашат от болките -
ех, дано доживеем, дано...
Туй, което ти казвам, прости...
Тихо-тихо пред мен го чети...
15 март 1937
Превод: Мария Шандуркова, 30.12.2017 г.
-------------------------------------
Може бИ да е тОчка безпАметна,
може бИ, твоя сЪвест да Е -
възел жИзнен, във кОйто сме хвАнати
и развЪрзани зА битиЕ.
Тъй в кристАлните цЪркви свръхжИзнени
светъл пАяк събИра лъчИ,
на ребрА ги разпУска раздвИжени
и отнОво във снОп ги държИ.
Тези нИшки са чИсти, признАтелни,
направлЯвани сА от лъчА,
някой пЪт ще се срЕщнат навЯрно те,
сякаш гОсти с открИти лицА, -
само тУк, на земЯ, не в простОрите,
както в пЪлен със мУзика дОм, -
само тЕ не се плАшат от бОлките -
ех, данО доживЕем, данО...
Туй, коЕто ти кАзвам, простИ...
Тихо-тИхо пред мЕн го четИ...
---------------------------------
"Может быть, это точка безумия..."
Может быть, это точка безумия,
Может быть, это совесть твоя —
Узел жизни, в котором мы узнаны
И развязаны для бытия.
Так соборы кристаллов сверхжизненных
Добросовестный свет-паучок,
Распуская на ребра, их сызнова
Собирает в единый пучок.
Чистых линий пучки благодарные,
Направляемы тихим лучом,
Соберутся, сойдутся когда-нибудь,
Словно гости с открытым челом, —
Только здесь, на земле, а не на небе,
Как в наполненный музыкой дом, —
Только их не спугнуть, не изранить бы —
Хорошо, если мы доживем...
То, что я говорю, мне прости...
Тихо-тихо его мне прочти...
15 марта 1937