„ЖАЛЕЙТЕ МОКРЫЕ ЗАБОРЫ...”
Василий Павлович Бетаки (1930-2013 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЖАЛЕТЕ МОКРИТЕ СТОБОРИ
Жалете мокрите стобори,
чернеещи над снеговете,
с априлска врява ветровете
с боклук подпрат ли ги догоре...
Жалете мокрите стобори –
в нозете с локви те се борят!
Разкаляната влага пият,
в небето сякаш, две-три къщи
и две върби – ах, дреболия –
пред хоризонта сив се мръщят,
чернеят, за простор вопият
край пътя в кишавия слог.
Жалете мократа Русия –
стобора – неин роб и бог.
Ударения
ЖАЛЕТЕ МОКРИТЕ СТОБОРИ
Жале́те мо́крите стобо́ри,
черне́ешти над снегове́те,
с апри́лска вря́ва ветрове́те
с боклу́к подпра́т ли ги дого́ре...
Жале́те мо́крите стобо́ри –
в нозе́те с ло́кви те́ се бо́рят!
Разка́ляната вла́га пи́ят,
в небе́то ся́каш, две́-три къ́шти
и две́ върби́ – ах, дреболи́я –
пред хоризо́нта си́в се мръ́штят,
черне́ят, за просто́р вопи́ят
край пъ́тя в ки́шавия сло́г.
Жале́те мо́крата Руси́я –
стобо́ра – не́ин ро́б и бо́г.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Василий Бетаки
ЖАЛЕЙТЕ МОКРЫЕ ЗАБОРЫ...
Жалейте мокрые заборы,
Чернеющие над снегами,
Когда ветра в апрельском гаме
Их мелким осыпают сором…
Жалейте мокрые заборы –
У них ведь лужи под ногами!
В распутицу, в сырую талость
Вдали, как в небе, два-три дома,
Да две ветлы – такая малость! –
Торчат над сизым окоёмом,
Чернеют, позабыв о сини,
Над серым месивом дорог.
Жалейте мокрую Россию –
Забор – и раб её, и бог!
1964 г.
---------------
Руският поет, литературен критик и преводач Василий Бетаки (Василий Павлович Бетаки) е роден на 29 септември 1930 г. в гр. Ростов на Дон. Преживява блокадата на Ленинград. Две години учи във факултета по източни езици на Ленинградския университет, но през 1950 г. напуска, за да избегне арест. Завършва задочно Литературния институт „Максим Горки” (1960 г.). Работи като учител, режисьор на самодейни театрални групи, инструктор по езда, главен методист в музей, ръководител на литературно обединение и др. Първите му публикувани стихотворения са от 1956 г. Превежда поезия от английски и немски език. Член е на Съюза на съветските писатели (от 1965 до 1972 г.). През 1973 г. емигрира във Франция. Близо 40 години работи в парижката секция на Радио „Свобода” и в сп. „Континент”. От 1989 г. отново публикува в Русия. Автор е на около 40 книги с поезия, преводна поезия и литературна критика, сред които стихосбирките „Земное пламя” (1965 г.), „Замыкание времени” (1974 г.), „Европа – остров” (1981 г.), „Пятый всадник” (1985 г.), „В граде Китеже” (1991 г.), „Жизнь в полстраницы” (1992 г.), „Стихи 1990-1993 годов” (1993 г.), „Итог романтизма” (1996 г.), „Избранное. Стихи и переводы” (1998 г.), „Стихи разных лет” (2001 г.), „После нашей эры” (2004 г.), „Тень Времени” (2010 г.), „32 полосы” (2010 г.), „Стихи и переводы” (2010 г.), „Снова Казанова (Мее-муу-А? Ррры!)” (2010 г.), „Из разных книг” (в два тома, 2011 г. г.), „Тень времени” (2011 г.), „В ритме хлопающих крыльев” (2012 г.), „Только сад” (2013 г.) и др. Умира на 23 март 2013 г. в гр. Оксер, Франция.