Нощта без сън е някакъв чертожник.
Чертае сфери, спомени, картини.
И нищо в нея не изглежда сложно,
и всичко в нея – отшумяло минало.
Нощта загърбва всеки паднал делник
в усоето на стихнал шум и врява.
Прилича на спокойствие неделно,
в което топъл липов чай те сгрява.
Нощта е къса. Нощ за равносметка.
Там теглиш как да продължиш чертата.
Преместваш датата с една отметка,
напсуваш я и пощиш си съдбата.
Нощта е тази – с лунни очертания,
които по прозорците се свличат
и времето на топлите признания,
и шепота на някое "обичам".
Нощта е време за една разходка
из дебрите на всичко несънувано,
в кошмара на самотните ни лодки
или на бреговете ни доплувани.
Нощта е нощ и винаги се случва.
След залеза пристига с тихи стъпки.
Каквото през деня сме си получили,
пришиваме по нея. Както кръпки.