„ИЗНЕМОГАЕТ ЖИЗНЬ...”
Константин Николаевич Батюшков (1787-1855 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЖИВОТЪТ ИЗНЕМОГВА
Животът изнемогва в мойта гръд студена;
борбата има край, уви, на всичко край.
С Киприда и Ерот сърцето се терзай!
Гласа ми чуйте, моя глас унил, последен.
Аз вяхна и мъчения търпя, и все
в жарта смъртта подреждам.
Аз вяхна, но обичам пламенно всуе
и днес умирам без надежда!
Тъй с жертвения сетен вик
върху олтара огънят умира ясно
и с ярък преди края клик
сред пепелта изгасва.
Ударения
ЖИВОТЪТ ИЗНЕМОГВА
Живо́тът изнемо́гва в мо́йта гръ́д студе́на;
борба́та и́ма кра́й, уви́, на вси́чко кра́й.
С Кипри́да и Еро́т сърце́то се терза́й!
Гласа́ ми чу́йте, мо́я гла́с уни́л, после́ден.
Аз вя́хна и мъче́ния търпя́, и все́
в жарта́ смъртта́ подре́ждам.
Аз вя́хна, но оби́чам пла́менно всуе́
и дне́с уми́рам без наде́жда!
Тъй с же́ртвения се́тен ви́к
върху́ олта́ра о́гънят уми́ра я́сно
и с я́рък преди кра́я кли́к
сред пепелта́ изга́сва.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Константин Батюшков
ИЗНЕМОГАЕТ ЖИЗНЬ...
Изнемогает жизнь в груди моей остылой;
Конец борению; увы! всему конец.
Киприда и Эрот, мучители сердец!
Услышьте голос мой последний и унылый.
Я вяну и ещё мучения терплю:
;Полмертвый, но сгараю.
Я вяну, но ещё так пламенно люблю
И без надежды умираю!
;Так, жертву обхватив кругом,
На алтаре огонь бледнеет, умирает
;И, вспыхнув ярче пред концом,
На пепле погасает.
1817 г.
---------------
Руският поет Константин Батюшков (Константин Николаевич Батюшков) е роден на 18/29 май 1787 г. в гр. Вологда. Първото му публикувано стихотворение е в сп. „Новости русской литературы” през 1805 г. Работи като чиновник в Министерството на народната просвета, в Московския университет и в Публичната библиотека в Петербург и като генералски адютант. След обявяването на войната с Наполеон Батюшков встъпва в опълчението (1807 г.) и взима участие в похода в Прусия, където е тежко ранен близо до гр. Гейлсберг. Член е на литературното общество „Арзамас” (1815 г.). Основател е на анакреоническото направление в руската лирика („Веселый час”, „Мои пенаты”, „Вакханка”). Автор е на книгата „Опыты в стихах и прозе” (1817 г.), на любовни елегии („Разлука”, „Мой гений”) и на трагедии („Умирающий Тасс”). През последните години от живота си полудява. Умира на 7/19 юли 1855 г. във Вологда.
---------------
Константин Батюшков
ЗНЕМАГАЄ ЖИТТЯ... (перевод с русского языка на украинский язык: Петр Голубков)
У грудях знемагає воля жити;
Кінець борні; на жаль, всьому кінець.
Кіпріда і Ерот, мучителі сердець!
Почуйте голос мій останній, сумовитий.
Я в'яну, але муки ще терплю:
І напівмертвий, а палаю.
Хоч в'яну, полум'яно так люблю
І без надії нібито вмираю!
Так, жертву обхопивши мов кільцем,
На вівтарі вогонь вже блідне і вмирає,
Яскраво, спалахне перед кінцем,
Й на попелі згасає.