ЖАЛНИ МИСЛИ
През стъклото се взира с поглед унил.
Студ вън земята сковал е.
Глава във яката си старецът свил е
и мисли - “Сняг навалял е…“
От дървото отсреща висулки висят,
като свещи, надолу обърнати.
Две девойки опитват да се пързалят,
но падат, през плещи прегърнати.
Еква смехът им. Изправят се бавно
и тръскат снега от палтата си.
„Млади са, всичко за тях е забавно,
не таят грижи в главата си.“
Гледа ги стареца с поглед унил.
Вън студ е земята сковал.
Трепери…. Токът не бе си платил и…
„Ще замръзна…“ – мисли си с жал.