АННА АХМАТОВА
Превод: Димитър Горсов
***
Там двойникът ми - мрамор бял,
под стар клен в парка ме повтаря.
На струи езерни отдал
лика си, в шум зелен изгаря…
Отмиват светли дъждове
скръбта от черната му рана.
Спри, мраморе, да ме зовеш! -
от теб по-ледена ще стана.
1911
***
…А там мой мраморный двойник,
Поверженный под старым кленом,
Озерным водам отдал лик,
Внимает шорохам зеленым.
И моют светлые дожди
Его запекшуюся рану…
Холодый, белый, подожди,
Я тоже мраморною стану.
1911