„ИЗ-ЗА ТЕБЯ”
Паруйр Рафаэлович Казарян/ Севак (1924-1971 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЗАРАДИ ТЕБ
Очите ти, очите ти, очите ти са причината
очите ми, очите ми цяла нощ да будуват.
Пръстите ти, пръстите ти, пръстите ти са причината
пръстите ми, пръстите ми да искат светлината да омесят.
Ръцете ти, ръцете ти, голите ти ръце са причината
очите ми, очите ми водопади да сънуват.
Смехът ти, смехът ти, твоят смях е причината
моят смях, моят смях да подаде оставка.
Походката ти, походката ти, походката ти е причината,
че по слух граничар, граничар станах.
Ето такава – имайки те, нямайки те – е причината,
че загубих гордостта си на победител...
Ударения
ЗАРАДИ ТЕБ
Очи́те ти, очи́те ти, очи́те ти са причи́ната
очи́те ми, очи́те ми ця́ла но́шт да буду́ват.
Пръ́стите ти, пръ́стите ти, пръ́стите ти са причи́ната
пръ́стите ми, пръ́стите ми да и́скат светлина́та да оме́сят.
Ръце́те ти, ръце́те ти, го́лите ти ръце́ са причи́ната
очи́те ми, очи́те ми водопа́ди да съну́ват.
Смехъ́т ти, смехъ́т ти, тво́ят смя́х е причи́ната
мо́ят смя́х, мо́ят смя́х да подаде́ оста́вка.
Похо́дката ти, похо́дката ти, похо́дката ти е причи́ната,
че по слу́х гранича́р, гранича́р ста́нах.
Е́то така́ва – и́майки те, ня́майки те – е причи́ната,
че загу́бих гордостта́ си на победи́тел...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Паруйр Севак
ИЗ-ЗА ТЕБЯ
Твои глаза, твои глаза, твои глаза та причина,
Что мои глаза, мои глаза всю ночь не сомкнутся.
Твои пальцы, твои пальцы, твои пальцы та причина,
Что мои пальцы, мои пальцы хотят свет смесить.
Твои руки, твои руки, голые руки есть та причина,
Что моим глазам, моим глазам водопады снятся.
Твой смех, твой смех, твой смех есть та причина,
Что мой смех, мой смех отставку получил.
Твоя походка, твоя походка, твоя походка та причина,
Что по слуху пограничником, пограничником я стал.
Тебя вот так имея – не имея, и есть та причина,
Что потерял я свою гордость… победителя…
---------------
Руският и арменски поет, литературовед и преводач Паруйр Севак (Паруйр Рафаэлович Казарян/ Севак) е роден на 26 януари 1924 г. в с. Чанахчи, сега гр. Зангакатун, в Араратски район на Арменска ССР. Първите му публикувани стихотворения са в сп. „Советская литература”. Завършва филологическия факултет на Ереванския държавен университет (1945 г.), след което защитава аспирантура в Академията на науките на Армения и завършва Литературния институт „Максим Горки” (1955 г.). Работи като университетски преподавател и като старши научен сътрудник в института по литература „Манук Абегян”. Превежда на арменски творби на Пушкин, Лермонтов, Есенин, Блок, Маяковски, Брюсов и др. руски поети. Доктор на филологическите науки (1967 г.). От 1966 до 1971 г. е секретар на Съюза на писателите в Армения. През 1968 г. е депутат във Върховния съвет на Арменска ССР. Носител е на Държавна награда на СССР и на Държавна награда на Арменска ССР. Автор е на стихосбирките „Бессмертные повелевают” (1948 г.), „Дорога любви” (1954 г.), „Снова с тобой” (1957 г.), „Несмолкающая колокольня” (1959 г.), „Человек на ладони” (1963 г.), „Трёхголосная литургия” (1965 г.), „Да будет свет” (1969 г.) и др. Умира на 17 юни 1971 г. при автомобилна катастрофа.